психология Tag

КАК РАБОТИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ ТРЕНИНГ И КАКВО НИ ДАВА?

Това е широко разпространена форма на групова психологическа работа по целия свят. Психологическите тренинги са вариант на висококвалифицирани консултантски услуги наред с правни, медицински, педагогически и др. Обучението може да се нарече един от методите за издигане на общокултурното ниво.

У нас необходимостта от участие в психологически групи се признава едва наскоро. Обучението като метод на психологическа работа практически не е съществувало в съветските времена, както не е имало други неща, без които е практически невъзможно да си представим цивилизован човек. Следователно в съвременната руска практика тя тепърва започва да се развива. За щастие, много хора у нас вече се замислят да работят върху собствената си личност като необходим, „хигиеничен“ момент от съвременния свръхнаситен живот. Участието в обучението е необходимо не за „възстановяване“ от някаква „патология“, а за поддържане на добър „психологически тонус“, точно както спортуването помага за поддържане на здравето на тялото.

Обучението като форма на групова психологическа работа е универсален метод, който се използва в своята работа от различни направления и школи на практическата психология. Например провеждат се психоаналитични групи, НЛП обучения, групи по гещалт терапия и много други.

Психологическата работа в обучението с група участници се извършва от психолог-ръководител. Той кани членовете на групата да участват в упражнения и процедури, чиято цел е да разберат и променят различни аспекти от психологията на човек, например неговата креативност, емоции и чувства, комуникация. Обучението може да бъде насочено към работа с различни аспекти на човешката психология. Освен това, акцентът в такава работа може да се постави както върху спецификата на груповото взаимодействие, така и върху особеностите на индивидуалната ситуация на всеки отделен човек, разглеждан в групата.

Участниците намират начин да решат проблемите си благодарение не само на помощта на самия психолог, но и като получават подкрепа от останалата част от групата. Групата като цяло има „терапевтичен“ ефект, тъй като всеки участник по свой начин отговаря уникално на проблема на друг човек и това ви позволява да разберете сложна ситуация от различни гледни точки.

Концепцията за „обучение“ излиза извън рамките на традиционното образование, при което учениците трябва да научат „окончателната“ версия на материала, съставен от експерти в тяхната област, да го приемат като единствената правилна гледна точка и след това, чрез тестове, тестове и изпити, разберете колко добре „те са научили“ даден материал. Обучението е съвместно творчество на учениците и ръководителя на образователния процес в областта на разкриването и овладяването на неизползвания досега жизнен, творчески и духовен потенциал на личността. Предложеният образователен модел се различава от традиционния по това, че предоставя знания в усещания. Добър сравнителен пример е да се научиш как да караш колело от книга и самата практика да управляваш това превозно средство. Основният фокус на Обучението е насочен към ефективна междуличностна комуникация, т.е. върху комуникацията на индивида със света около него: човешко взаимодействие в екип, представяне в партньорство, с клиент. Много внимание се отделя на работата с личното самочувствие, връзката на човека със себе си и собствените му цели и приоритети в живота.

Обучението предлага учебна среда, в която чрез сензорни упражнения участникът може да открие и осъзнае онези основни нагласи и интерпретации, които пряко влияят върху резултатите, които създават в живота. Човешкото поведение е спонтанно и се ражда въз основа на това, което той решава за себе си. Например: ако реша, че съм срамежлив, ще се държа като срамежлив човек. За повечето хора въпросът не е дали наистина искам да постигна необикновени резултати в живота, а какво ме пречи да стана необикновеният човек, за когото се смятам? Обучението отделя голямо внимание на изучаването на това какво всъщност влияе върху поведението на човек, какво мотивира неговите действия, какъв начин на мислене създава резултатите, които са и кои са тези, които са желателни в живота?

Много често в живота действаме в един вид автоматичен режим, базиран на установения опит, като същевременно очакваме да постигнем онези резултати, които могат да се нарекат безпрецедентни. Алберт Айнщайн е казал за това много точно по своето време: „Съзнанието, създало тази реалност, не е в състояние да възприеме другата“. С други думи, често се надяваме, че използвайки стари знания и опит, ще успеем да създадем нещо ново и необикновено в живота си, това, което често наричаме наша мечта или основна цел. Правейки това обаче забравяме, че нашето възприемане на новото през призмата на старото ще направи това ново много подобно на това, което вече знаем. С други думи, ако сме свикнали да гледаме на света през сиви очила, ще имаме твърда нагласа, че тревата може да бъде само сива.

Обученията са възможност да изследвате дълбоките нагласи и взаимоотношения, които формират основата на вашия житейски опит, въз основа на който действате в живота си и създавате резултати. Това е възможност да анализирате и изследвате на пръв поглед неоспорими гледни точки за това как виждате света. Това обучение е за промяна и по този начин предполага желание и желание за промяна. Много от нашите нагласи, нагласи и интерпретации са небрежни, остарели и контрапродуктивни. Тъй като това става все по-очевидно за участниците в Обучението, те имат възможността и силата да избират и създават мощни, вдъхновяващи и ефективни интерпретации и нагласи, които ще им позволят да постигнат наистина изключителни резултати.

Силата на обучението е в разбирането на участниците за процесите, в които се впускат. Ясното и ясно разбиране, че Обучението предлага предизвикателство към преобладаващата субективна визия за света, позволява на участника, който преминава обучението, да се подготви за него правилно, така че възможността за създаване на нови резултати по време на обучението и след неговото приключване да има практическа реализация . Повечето от нашите нагласи и интерпретации, които използваме в живота, са идеи и решения, които сме взели по време на нашето пътуване през живота. През годините сме събрали достатъчно доказателства и доказателства в подкрепа на нашата гледна точка за света. Доста скоро този мироглед се превръща за нас в реалност, подобна на факт (като гравитацията – нещо, което просто е и за което не сме в състояние да направим нищо). По този начин, нашите интерпретации започват да ни управляват. Започваме да виждаме нещата, себе си и живота по начина, по който вярваме в него, вярвайки, че това е единственият начин, по който е възможно.

Уникалността на тренировките е в това, че никой не ви казва как трябва да живеете живота си. Самите участници откриват как иначе е възможно да видят себе си и живота наоколо и да направят ценни открития чрез това. Чрез този процес на откриване, участникът получава достъп до нови нива на свобода на избор и лична сила, необходими за създаване на бъдеще, което няма нищо общо с миналото.

Трябва да се отбележи, че Тренировките не са терапия или обучение, което ще свърши цялата работа вместо Вас, просто трябва да отидете в залата за обучение. Обучението е място и възможност да започнете да действате върху това, което е важно в живота си, да приемете предизвикателството да създадете бъдеще, което няма да дойде от само себе си. Така Обучението се предлага на вниманието на успелите хора и предпоставка за неговото ефективно преминаване е готовността на участника да работи върху живота си така, сякаш от никой друг не зависи дали нещо ще се промени в него или не. Това е една от критичните точки на Обучението. Обучението е възможност и привилегия да започна да развивам неизползвания досега житейски, творчески и духовен потенциал, отвъд това, което знам, вече е възможно в живота ми, така че нещата и събитията да станат реални,

Психологическите обучения се разработват и провеждат от професионални психолози на базата на научни подходи. Разработката на обучението се основава на експериментално доказани знания за психологическите закономерности на развитието на личността и груповите процеси. В същото време участието в обучението винаги е „живо” преживяване, а не посещаване на лекции и не получаване на „сухи” теоретични знания.

В психологическите тренинги не се използват магически, мистични, психични и други техники. Те не използват шарлатански методи като тези на чумаците и кашпировите. Няма психологически манипулации и въздействия на ниво несъзнавано, от поредица от хипноза, 25 кадъра и т.н. За някакви хапчета и лекарства също не може да се говори.

В своята работа психологът-лидер се ръководи от професионални етични изисквания за отговорност за случващото се на обучението, за конфиденциалност на информацията, за безусловно зачитане на личността на участника. Това, което се случва в групата, винаги се определя от личния избор на всеки участник, никой не може да го принуди да извърши каквито и да е действия.

Груповата форма на психологическа работа е незаменима, когато става въпрос за въпроси, свързани с взаимодействието с други хора. Тези области са разрешаване на конфликти, комуникация, семейни проблеми, взаимоотношения с противоположния пол. По правило участието в група дава възможност да се реши не само един проблем, а цял набор от тях. Това е разбираемо, тъй като човешката психология е много сложна и многостранна, различни сфери на психиката задължително взаимодействат една с друга.

Идвайки в групата, участвайки в обучението, има възможност да получите обратна връзка от други хора, да научите тяхната гледна точка и по този начин да видите нови аспекти на интересуващата ви тема. В допълнение, това е начин за съвместно решаване на възникващи проблеми с хора, които са преживели същите трудности в живота.

Участието в обучението дава възможност за личностно развитие и разширяване на психологическите възможности. Често една група може да бъде точно събитието, което тласка човек да „стане от земята“ и да започне да променя живота си. В процеса на тренировъчна работа човек придобива и такива психологически знания и опит, които в бъдеще му помагат да се справи самостоятелно с възникващите трудности.

Как настъпват промените?

На първо място, човек се влияе от самото участие в обучението като специално организиран процес, както и от хората, които са съучастници в този процес. Промените възникват чрез взаимодействие със съмишленици, чиято цел също е да работят върху себе си. Освен това развитието на всеки участник и развитието на групата като цяло са взаимно подкрепящи се и взаимно влиятелни процеси, активирането на единия неизбежно предизвиква другия. Разбира се, нивото на взаимодействие с групата, обхватът и нивото на работа се определят от всеки участник поотделно. Желанието и желанието за участие в определена процедура е избор на всеки.

Друго условие за промяна може да се нарече специална атмосфера в групата. Груповата психологическа работа като едно от първите условия излага принципите на психологически комфорт и безопасност. За целта от самото начало на обучението водещият приканва всеки участник да приложи специални принципи на поведение в групата, допринасящи за усещането за приемане и доверие.

В обучението водещият кани участниците да се включат в различни техники и упражнения. Основната цел на подобни процедури е да ви помогнат да подредите собствения си опит и да придобиете умения за ефективно преодоляване на трудностите. В хода на обучението се осигурява възможността за промени поради психологически закономерности, включително получаване на обратна връзка от водещия и други участници, активиране на лична рефлексия, осъзнаване на неизвестни досега характеристики. В резултат на това се придобиват основни психологически знания и умения, които след това могат да се прилагат активно извън ситуацията на обучение.

Обучението реализира принципите на работа и техниките, които могат да бъдат отнесени към хуманистичното направление в психологията. Говорим за такива области като групи за срещи, гещалт подход, психодрама, арт подход и т.н.

Участието в обучение винаги предполага натрупване на нов опит. И това е друг механизъм за промяна. Когато човек е открил нещо ново за себе си, неговата личност не може да остане същата.

МИТОВЕ ЗА ПСИХОЛОГИЯТА И ПСИХОЛОЗИТЕ

Само преди десетина години професията психолог у нас се смяташе за една от най-екзотичните, а самата психология като наука изглеждаше като вид мистериозно знание, сродно на религиозното познание. И ако в западните страни се смята за обичайно да имаш личен психолог и да го посещаваш със същата редовност като например зъболекар или фризьор, то не всеки може да си го позволи. И въпросът тук не е само в ограничените финансови възможности на мнозинството от нашите граждани (консултацията с психолог не е по-скъпа от срещата с платен лекар). Просто казано за някого такива думи „консултирал се с психотерапевт“ имат плашещо негативна конотация в съзнанието на нашите граждани. В западната култура това може да означава, че човек има лошо настроение в продължение на няколко дни и трябва да облекчи душата си. Или човек е преживял някакъв шок, например загуба на любим човек, и му е по-лесно да издържи шока, чувствайки подкрепата на психолог. Ако душата „боли“, ако всичко изпадне извън контрол, ако е трудно да се излезе от депресивно състояние, ако смисълът на живота е загубен и с много други „ако“ на Запад е обичайно да се обърнете към съветник психолог.

Нека разгледаме няколко от митовете, които са се развили в съзнанието ни относно психологическата помощ.

Защо да отидеш на психолог, защото можеш просто да излееш душата си на приятел?

Много хора мислят така. Да, приятел, разбира се, ще изслуша и ще подкрепи. И вие сте голям късметлия, ако имате някой, когото бихте нарекли истински приятел. Но за един приятел е трудно да бъде обективен с вас – вие сте приятели. Психологът е неутрален към вас, лесно му е да погледне на ситуацията отвън. Второ, професионалистът има по-широк поглед в областта на човешкото поведение, научни и практически познания за моделите на възникване, проявление и форми на потока от проблемни ситуации, възможните начини за корекция. Всичко това му позволява да разбере по-добре вашата ситуация и да очертае начини за излизане от проблема.

Психологията е това, което позволява на един човек да вижда през друг, а това не винаги е приятно

Тук трябва да се каже, че психологията говори за много неща, които са табу в тази култура, като реално съществуващи явления и факти от човешката психика. И за психолога е трудно да разочарова или изненада с всякакви прояви на човешката душа, които са потиснати в дадена култура или общност.

Психологът представя цялата сложност на човешкото същество и разбира, че човек не може да съди за морето, като се фокусира само върху това, което се случва на повърхността му. Подводният свят може да каже много за живота на морето. А дълбочината е постоянен предмет на професионалната дейност на психолог. Психолозите използват знанията си, за да разберат по-точно законите на човешкото съществуване, а не изобщо да излагат на показ някои внимателно прикрити черти.

Психолозите понякога се свързват с магьосници и магьосници.

Ако очаквате, че някой може да промени живота ви без вашето участие, като сключи споразумение с някакви мощни сили, тогава грешите. Променете себе си и ще видите как се е променил светът. Задачата на психолога е да ви помогне да възстановите живота си. Но вие ще го построите сами. И психологът може да ви покаже къде да отидете, но трябва да отидете.

Митове за психологията и психолозите Нагласата „ето ме, направете всичко добре“ тук не работи. В резултат на психотерапевтичния процес директни промени могат да настъпят само на нивото на психическата реалност на клиента. Тоест субективното възприятие на събитията във външния свят се променя, но не и самият свят, неговото физическо и събитийно съдържание. Промените във външната реалност на човек, включен в психотерапевтичния процес, винаги са косвен резултат от промени, настъпващи във вътрешния, психически план на битието. В най-опростената си форма тя изглежда като причинно-следствена връзка стимул-отговор. Променя се субективното възприятие на хората и събитията – променя се и отношението към тях. Човешкото поведение се променя – реакцията на другите към това поведение се променя. Окултизмът, във всичките му различни проявления, отрича тези условия на самоограничаване. Магьосниците и екстрасенсите, като правило, напротив, в практиката си подчертават, че животът и съдбата на човек могат да бъдат променени или сами, или от някои „висши сили“, действащи чрез тях. Освен това съгласието на самия човек за такава промяна изобщо не е необходимо за това. Основната задача на психотерапевта е да увеличи максимално свободата на избор на човек, способността да се ръководи в живота от свободната воля, дадена от Бога. Задачата на окултиста е точно обратната. Ограничете колкото е възможно повече свободата на волята на човек и, ако е възможно, напълно го лишете от нея. Така те получават възможността да манипулират хората за собствените си цели. Това е същността на всяко зомби, независимо от

Психологията е нещо абстрактно, неразбираемо, изкуствено създадено и ангажирано с това, което е известно от толкова отдавна

Вероятно това е мнението на онези, които отдавна имат готови отговори на всякакви житейски въпроси. Но всичко е ясно и може да се знае дълго време само от липса на знания. Всеки образован човек знае, че изучавайки всяка наука, всяка сфера на живота, изучавайки нейните закони, ние се убеждаваме всеки път, че „всичко не е толкова трудно, колкото си мислим – всичко е много по-сложно“. И е невъзможно да разбереш този свят и другите хора в него, опитвайки се да притиснеш индивидуалния, уникален и динамичен свят на всеки човек в неговата собствена мирогледна схема. И когато мъдрият Сократ каза: „Знам само, че нищо не знам“, той не беше хитър. А. Камю веднъж каза: „Мислещият човек обикновено се опитва да съгласува представата си за нещата с нови факти, които го опровергават.

Някои хора се плашат от префикса „пси“ в думата „психология“

Идеята за тази наука в съзнанието им е тясно преплетена с думите „псих“, „психиатрична болница“, „психиатрия“. Много упорито е мнението, че психологията се занимава само с психични разстройства, че целта й е да ги намери във всеки, който търси помощ. В превод от гръцки „психея“ означава „душа“. Психологията, т.е. науката за душата съществува за самопознание. Само като разберете душата си, можете да разберете цялата сложност, цялата оригиналност и уникалност на другите хора и да ги приемете.

НИСКОТО САМОЧУВСТВИЕ – КАК СЕ ОТРАЗЯВА НА ЖИВОТА НИ?

Ниското самочувствие може да разяде живота. Хората с високо самочувствие ценят себе си повече и полагат повече грижи за своето здраве и благополучие. Те също клонят към групата на щастливите хора. Това са двете причини, поради които самочувствието е свързано с по-продължителния живот. Според едно проучване, проведено сред обитателите в частна клиника, които са били в равностойно физическо състояние, пациентите с по-високо самочувствие и по-слабо изразена депресия живеели по-дълго.

Ако смятате, че имате ниско самочувствие, то има няколко положителни стъпки, които можете да предприемете, за да го повдигнете. Започнете със съставяне на списък на вашите силни страни, но не бъдете прекалено взискателни към себе си. След като съставите списъка важно е да изоставите скромността и да се поздравявате често за тези черти всеки ден.
Друг много добър начин да подсилите самочувствието си е да усвоите някое ново умение: оригами – изкуството да създаваш образи, сгъвайки хартия, да свирите на музикален инструмент или парашутизъм, всъщност няма значение какво ще изберете, но го приемете сериозно и го практикувайте докато можете да го правите добре, за да извлечете най-голяма полза от него.
Правенето на добри дела за другите също увеличава самочувствието ви – намерете една група от общността, в която да се включите като доброволец – за предпочитане такава, която да отговаря на интересите ви. Възможността да лъснете ореола си чрез подпомагане на другите е един от най-мощните начини да си изградите самочувствие.
И накрая, отделяйте от времето си за правилните хора и избягвайте хората, които застрашават самочувствието ви като се държат негативно към вас или пък вие мислите, че са по-високостоящи от вас. Веднъж намерили подходящите хора, влезте в тяхната компания. Освен, че ще имате огромна полза, ще видите и колко добре ще се почувствате.
Самочувствието също така е свързано с оптимизма. Едно добре известно проучване в клиника „Мейо“ показва, че оптимистите живеят средно около 8 години по-дълго отколкото песимистите. Неотдавна се установи също, че при оптимистите има 50 процента по-малка вероятност да умрат преждевременно. Възрастните хора оптимисти имат по-добре функционираща имунна система от възрастните хора – песимисти, така че надеждата може да задържи болестта на разстояние. Оптимизма също ви помага да се справите с болестта, докато песимистите са склонни да вярват, че „нищо от това, което правя няма да помогне“ и се отнасят по-пасивно към здравето си. Изследванията показват, че оптимизмът помага много при сърдечни заболявания и например намалява вероятността от ангина пекторис или сърдечен инфаркт. По подобен начин надеждата е мощно оръжие при пациенти с ракови заболявания и може значително да повлияе на дължината на живота на пациента.
Как да стана оптимист?
– Избягвайте фокусирането само върху негативните неща и персонализирането, самообвиняването за някои лоши прояви.
– Избягвайте чувството за катастрофалност, винаги да очаквате най-лошото и поляризирането – разглеждане на нещата като винаги или само добри или само лоши, без нюанси между тях.
Какво да направя?
– Научете се да разпознавате и избягвате негативни форми на мислене.
– Търсете добрите неща, без значение колко малки или малко са те и ги ценете.
– Опитайте се да намалите лошите неща, справяйте се с тях и карайте напред.
– Излизайте в компания на оптимисти и се надявайте, че тяхното отношение ще се предаде върху вас.

Център за Психотерапия „Промяна“

СТРАХЪТ И САМОЗАЩИТАТА

Всеизвестни са следните истина за страха, но нека въпреки всичко ги повторим и поразсъждаваме върху тях:
– Страхът ни управлява повече, отколкото си представяме.
– Страхуваме се: Да загубим това, което имаме и да не получим желаното. От мнението на другите или че ще загубим одобрението на приятелите си и тн.
– Страховете растат, защото отказваме да се изправим срещу тях.
– Страховете викат опасността.
– Страхът води до загуба на самоувереността и на умението да разчитаме на себе си.
– Трябва да изследваме страховете си и да ги загърбим
– Бъдете воин, а не се тревожете.
– Безстрашието идва, когато се подчиним на по-висша сила.
Съвременният човек е изпълнен със страхове, но не ги изследва. Всъщност ние самите си ги създаваме. Скриваме ли ги вътре в себе си, не е изключено да станем невротици. Задължително е да се научим да спираме и да разглеждаме страховете си. Непроучените страхове продължават да растат в нас и да ни правят по-слаби. Страхът е резултат от човешкото его и от невежеството.
Най-големият страх е този от смъртта. Един ден всики ще умрем. Ако знаем нещо за философията на смъртта и за процеса на умиране, то този страх ще отпадне и ще пристъпим към последния си час по различен начин. Смъртта е продължение и разширяване на съня. Спането ни спасява от определени видове напрежение, а смъртта ни избавя от стреса на живота. Трябва да го разберем и да преодолеем страха от смъртта.
Обикновено подхранването на даден страх поражда още боязън. Ако систематично анализираме страховете си обаче, ще си дадем сметка, че те имат две лица: или се боим, че няма да получим каквото искаме, или ни е страх, че ще загубим онова, което притежаваме. Тези дълбоко вкоренени страхове издигат стена около себе си и не ни позволяват да се радваме на живота. От сутрин до вечер съзнателно бдим над себе си и се защитаваме, независимо какво се случва на другите.
Страхът вика опасността. Когато и да ни обземе страх ние приканваме опасността, като си я представяме в умовете си и се подготвяме психически за нея. Именно затова страхове, които остават неизлекувани, се засилват все повече всеки ден, докато накрая загубим самоувереността си. Щом се поддадем на отрицателни нагласи и станем пасивни и боязливи, викаме опасността при себе си. Не бива да се предаваме под натиска на страховете си.

ГРАДИНАТА НА ПРОМЯНАТА

Преди да я зърнем в далечинита дълго време се борим сами. С мислите си. С чувствата си. Със страховете си. Със зависимостите ти. И душите ни оставят червени дири по белите пътеки на реалността ни.

Но идва миг, в който повече не можем сами. Нозете ни са уморени. Тогава я зърваме в далечината. Дали да влезем в нея? Какво да очакваме? В градината на психотерапията растат различни цветя (школи).  Решаваме се  да опитаме.

Първата среща. Притеснени сме. За първи път си признаваме, че не можем да вървим сами.

Психотерапията е път към светлината в нас. Тя е най-смелият избор, който можем да направим. Да потърсим помощ. Да се разкрием. Да дадем път на болката да се излее – цялата тази лавина от чувства, която години сме трупали.

Психотерапията е пътешествие навътре. Назад в спомените. Някои от тях толкова трудни, че сме избутали навътре в несъзнаваното си.

Тя е път , който заедно с нашия терапевт да извървим по нов начин – да си вземем обичта и топлотата. Пропуснатата прегръдка. Понякога да си вземем достойнството, което някога са ни отнели. Има моменти, в които  искаме да крещим от гняв – съзнаваме колко несправедливо са се отнесли най-близките ни. Заети със себе си и драмите си, а ние малки раними деца сме крещяли от самота. От безсилие. От несподеленост. И не е имало кой да чуе чувствата ни. Отеквали са като уморени криле на пеперуда в ниското на пода. Или пък разбираме, че сме били свръхпредпазвани и контролирани. И не можем да съблечем лепкавия целофан на близките ни. Или за първи път се сблъскваме с пропастта от необичане на себе си.

Крайната цел на това вътрешно пътешестшие е една. Да пораснем. По нов начин. Да простим цялата болка. Цялата несправедливост. Целият ужас на миналото. За да почнем да дишаме сами. Боже, колко сладки са тези първи глътки кислород. Когато за първи път чуем своя собствен вътрешен глас. В началото е тих шепот. Едва го различаваме. Но той е там и все повече ще се заявява в нас. Аз съм…… Аз съм….. Аз имам право. Да бъда обичан. Да бъда уважаван. Говори все по-силно и заявяващо.

Психотерапията е винаги разширение на вътрешната перспектива. Научаваме се да чуваме мислите си първо. После да късаме гердана на безизходните мисли с нови, алтернативни мисли. За първи път може би виждаме, че изход винаги съществува. Докато имаме път на тази земя можем да се променяме. Да сменим посоката. Да открием нови пътища. И да вървим смело по тях. Без пагубните чужди гласове, които отричат правата ни. Да бъдем. Да се случваме. Автентични. Себе си до края. Правещи избор след избор.

Психотерапията е да се научим да чуваме чувствата си. Когато боли – боли. Когато ни е страх ни е страх. Но вече знаем, че никое състояние не продължава безкрайно. Ако не се борим с него, а го прегърнем нежно. И му говорим като на малко дете. Ще мине. Знам. Имам доверие на живота. На силата, която ме закриля. И ето болката отслабва. Страха  се стопява като сняг под лъчите на пролетното слънце.

Психотерапията ни научава на самостоятелност. През нея откриваме своя собствен център. За първи път. Ходим. И стъпките ни оставят следи. За първи път. Видими пред нас. И се чувстваме леки като перце. Сякаш ще полетим. Високо…. Високо….. Към нашите собствени мечти. И вече не сме празни. От липса на обич към самите себе си. От липса на истинска близост с другите.

Ето я пред нас. Градината. Блести от светлина. Трепти и ни чака да прекачим прага й.

Защото някъде там ни чака нов път. Към себе си. Към другите.  Към светлината в нас. Към небето в нас. Високо. Високо. Високо….

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

КАК ДА ПОЛУЧИТЕ ТОВА, КОЕТО ИСКАТЕ ОТ ДРУГИТЕ

• Установянане на разбирателство

Да общуваш ефективно означава да си способен да постигаш желания резултат, своята цел, като влияеш на другите. Това до голяма степен е свързано с термина от НЛП „разбирателство“. Където има разбирателство и взаимно уважение, дори минималното общуване ще бъде ефикасно. Един поглед в препълнена стая може да предаде много между двама души, които се разбират чудесно. И обратното, когато няма разбирателство, внимателно формулираното съобщение за предстоящи добри новини, може да бъде разбрано погрешно. Разбирателството не е нещо отделно от общуването. Тук става дума за цикъл. Казвате нещо, което установява разбирателство, а разбирателството на свой ред ще допринесе следващото нещо, което ще кажете, да бъде разбрано правилно. Все пак онова, което казвате, може да предизвика и отрицателни чувства или разрушаване на разбирателството, затова не е достатъчно само да подбирате думите, начина им на изричане и съпровождащите ги жестове. Общуването се измерва само с резултата – действа или не?

• Отразяване

Отразяването е нещо, което всички правим от време на време. Ако наблюдавате двама души, които разговарят, най-вероятно ще забележите, че позите им са сходни. Може би двамата са се навели напред или са се облегнали назад със сплетени зад тила пръсти или пък са се облегнали с лакти на бюрата си. Те едва ли съзнават това отразяване, тъй като то е естествен, несъзнателен начин за изразяване на разбирателство. Отразяването може да се съдържа и в говора, височината и тона на гласа, темпото на дишане и други физиологични характеристики.

Интересното е, че двама души, между които има разбирателство, не е задължително да споделят едни и същи интереси или да са в съгласие относно интересите, които споделят. Разбирателството е най-вероятно да се дължи на общ начин на чувстване и мислене, а не на съдържанието на мислите или на темата на общуване. Но отразяването е и умение, което може да се усвои. Експертите в общуването определено го използват. Отразявайки жестовете на човека, с когото общувате неафектирано, вие можете да създадете усещане за разбирателство, сякаш сте с едни и същи мисловни предпочитания. Експертите в преговорите и добрите търговци често демонстрират същите умения.

Но техниката на отразяване може да бъде отнесена и още по-далеч. Жестовете, както знаем, могат да подпомагат или да спъват общуването. Човекът, който седи облегнат назад, със здраво скръстени ръце пред гърдите и кръстосани крака, обикновено не е в особено възприемчиво състояние. Позата му казва „не“, докато човекът, който се е навел напред и изглежда заинтригуван и оживен, вероятно е във възприемчиво, положително разположение на духа. Следователно отразяването на отрицателните жестове и пози едва ли би накарало някого да сключи сделка. Все пак винаги съществува несъзнателна склонност да отразяваме събеседника, така че е възможно да предизвикаме физиологични промени и следователно промяна на състоянието у другия, като приемем положителен тон, подходящи скорост на речта и жестове, които той несъзнателно да започне да отразява.

• Изравняване и повеждане

Представете си, че се опитвате да успокоите човек, който е  много ядосан и говори високо, пискливо. За да постигнете разбирателство, вероятно в началото ще възприемете, същата скорост на речта и височина на гласа, за да „станете като него“  и по този начин ще изразите съпричастност. Бавната реч е тихият тон едва ли ще му подействат. Човек почти никога не преминава незабелязано и съвсем различен тон на общуване, когато се чувства толкова разстроен. Все пак, ако постепенно забавяте речта и снижавате тона, той несъзнателно ще откликне със същото, тоест ще започне да ви отразява. Докато забавяте постепенно речта и движенията си, човекът ще започне да подражава на жестовете ви и полека – лека ще превключи на по-разумно поведение, а това на свой ред ще го накара да мисли по-рационално. Така ще постигнете своята цел да го доведете до състояние, в което да разбира разумните доводи – или по-точно онова, което искате да му обясните. Това може да звучи като магия, но наистина действа.

Ако сега за първи път се запознавате с тази техника, изпробвайте я. Изберете си ситуация, в която трябва да промените емоционалното състояние на събеседника или да го направите по-възприемчив за думите ви. Особеността е да не личи, че вие ръководите ситуацията, и просто да изчакате, докато човекът отрази някоя дребна промяна, преди да преминете на следващата. Тази техника е известна под името „изравняване и повеждане“. Мнозина, за които смятаме, че имат „вродена“ способност за общуване, я прилагат несъзнателно. Можете да я използвате с голям ефект във всяка междуличностна ситуация.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

ФОБИИ И ПАНИЧЕСКИ АТАКИ – ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ТЯХ

„Който се бои от нещо, му дава власт над себе си.“

Клаустрофобия, арахнофобия, агорафобия, страх от височини – списъкът може да продължава до безкрай. Това са драматичните страхове, в буквалния смисъл. Филмите на ужасите оказват силно въздействие върху нервната ни система, активирайки първичните страхове. Човек, парализиран от фобия, живее като в ядрен реактор. Някой само трябва да натисне бутона и верижната реакция се задвижва. Неспособен да я спре, той може единствено да наблюдава безпомощно или да се потопи напълно в абсолютния ужас на конкретната фобия.

Работата с добър психотерапевт често може да ви помогне да откриете първопричината за фобията си и да разработите нови поведенчески подходи за контролирането й. Въпросът е как бихте могли да използвате интелигентността на системата ум/тяло, за да изпълните своя свят с по-голямо усещане за безопасност?

Най-често страничният ефект на фобиите е, че избягвате места и ситуации, които активират реакцията ви. Не се качвате в асансьор. Не ходите в супермаркети, нито на планина. Това, естествено, ограничава възможностите в живота ви. Не е необичайно лекият страх да се разрасне до такава степен, че нищо да не ви изглежда безопасно извън дома ви. Накрая отбягвате всичко и затваряте вратата не само за житейските несгоди, но и за удоволствията в живота. Всяка фобия произтича от здравословна страхова реакция на опасността. Ако скочим от скала ще загинем. И наистина е възможно човек да умре, ако заседне в асансьор. Но при клаустрофобичната реакция ответният ви механизъм е като пощурял. Изследвания върху болката показват, че различните хора изпитват различна по сила и вид болка при едни и същи наранявания или болести. Според една теория не действителното увреждане на тъканта предизвиква болката, а начинът, по който нервната система реагира и сигнализира на организма.

Сравнително новата област на психоневроимунологията се заема с изучаването на тази връзка между ума/тялото и благополучието и болестта. Ако разделите термина „психоневроимунология“ на съставните му части, той буквално означава: „Как умът се свързва с имунната система“. В началото на 80-те години няколко блестящи учени-изследователи откриват невропептиди и неврорецептори в други части на тялото. Невропептидите според д-р Кандас Пърт – неортодоксален учен, открила рецептори за ендорфина в клетките, са „онези вещества, секретирани от мозъка и познати като медиатори на настроението и поведението…“ Тя откри, че тъкмо те „изпращат ясен сигнал….на раковите клетки чрез техните рецептори и ги карат да растат и да се предвижват или метастазират в други части на тялото“. Заедно с други учени проследи връзката на еднокринната система, която се състои от всички жлези с вътрешна секреция и произведените от тях хормони, с мозъка и имунната система.

За да положите началото на конструктивен лечебен процес, трябва да разберете и някои други аспекти на фобиите. Първият е реализирането на собствените пророчества. При всекиго има първи пристъп на паника. Шофирате по магистралата и изведнъж, без всякаква причина, изпитвате ужас. Сърцето ви започва да бие силно, над устните ви избива пот, ръцете ви започват да треперят. Отбивате встрани, седите и се тресете. После ви минава. Психически пристъпът на паника може да продължи само двадесет минути. Тогава тялото вече спира да произвежда адреналин. Винаги отминава. Но дори да го знаете, тялото ви не може да приеме тази рационална мисъл.

Затова, когато отново ви се налага да шофирате, започвате да мислите за случилото се предишния път. Изнервени сте още преди да излезете от къщи. Когато наближите мястото на магистралата, където се е случило, нервно предчувствие кара кокалчетата ви да побелеят от стискане на волана. Сдържате дъха си. И познайте – отново получавате пристъп. Щом шаблонът на паниката започне да се установява, тялото ви го прави част от програмата. Тази трансформация  е вторият важен фактор, който трябва да бъде разбран. Дори да се опитвате да си кажете: „Няма да откача, няма да получа пристъп на паника, докато шофирам“, тялото откликва на познатите стимули. То започва да отделя адреналина, необходим за възпроизвеждане на онова, което е възприело като част от шофирането. Започва необратима реакция. Паниката се превръща в навик, а шофирането във фобия. След като фобията стане привична, е само въпрос на време изобщо да престанете да шофирате…или да се качвате в асансьора. Накрая може въобще да не искате да излизате. Свободният избор отново е елиминиран.

Вярно е разбира се, че някои проблеми с паниката са следствие на химичен дисбаланс. Макар и тук да е възможно ситуацията да е като при въпроса „кокошката или яйцето“ – тоест дали паниката предизвиква хормонални проблеми или хормоналните проблеми са причина за паниката.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

гр. София

тел. 0886 444 024