This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.

НИЕ СЕ ПЛАШИМ НАЙ-МНОГО ОТ ТОВА, КОЕТО НЕ ЗНАЕМ
Човек се страхува от неизвестното, от новото, от това, за което нищо не знае. Всяко събитие, което ни изкарва от зоната ни на комфорт, може да отключи неподозирани страхове в нас. Но ако не намерим начин да ги преодолеем, ще продължим да се движим в кръг.
Знанието е универсално средство за преодоляване на всеки страх. То ни показва, че се притесняваме излишно, че рисковете не са толкова големи, че можем да се справим. Когато не сме наясно с това какво да очакваме, е нормално да се плашим и да подхождаме предпазливо и несигурно.
Затова всеки трябва да изследва своите страхове, да ги разбира и да ги опознава. Колкото по-информирани сме, толкова по-спокойно ги приемаме.
Знанието ни позволява да видим реалността, а не да живеем в мрачни прогнози за бъдещето. То може да победи всеки страх.
Страховете ни влияят по различен начин в зависимост от предишния ни опит, образованието, личната самооценка и дори от гените. Има хора, които се справят по-лесно с притесненията си от неизвестното и успяват да преодолеят несигурността си по един интелигентен начин. А други допускат страхът да обземе всички аспекти от живота им и да превърне всеки ден в болезнено изпитание.
Когато за първи път се сблъскаме с нещо ново, то ни плаши, защото не сме го преживели. Липсата на опит може да компенсираме единствено със знания. Те могат да успокоят повечето ни притеснения и да ни подготвят за това, което можем да очакваме.
Страхът често е провокиран и от невъзможността ни да контролираме събитията. Това ни кара да се чувстваме безпомощни и слаби. Как ще реагираме на промените зависи от нашия опит, знания и ситуационни сигнали.
Страхът, фокусиран само върху негативните страни на ситуацията, може да превърне всеки иначе дребен проблем в такъв с огромни размери.
Повече
НАШИТЕ МИСЛИ СА НАЙ-ТЕЖКИЯТ НИ ТОВАР
Ние осъзнаваме една мъничка част от мисленето, което продължава в съзнанието ни и можем да контролираме само една малка част от съзнателните си мисли.
По-голямата част от нашите мисловни усилия продължават несъзнателно. Ето защо нямаме контрол върху нашия подсъзнателен умствен живот.
Мислите ни се превръщат в най-тежкия товар, които ни изтощава и отнема всичките ни сили. Когато мислите ни са негативни, те могат да разрушат психиката ни и изобщо живота ни.
Сега си представете, че успеете да изчистите ума си от лошите си мисли. Вече не правите асоциации с болезнените си спомени, не преценявате хората въз основа на горчивия си опит. Приемате всяко ново нещо с ентусиазъм, а не с негативни очаквания. Не ви ли е по-леко? Не се ли чувствате по-добре?
Когато мислите ни се превърнат в непосилен товар, те ще отнемат цялата ни енергия. Можем да се освободим от всички други тежести, но ако не се освободим от мислите, които ни пречат, няма да открием спокойствието.
Опитайте да се отървете от ненужните, натрапчиви и депресивни мисли с упражнения за мислене. Фокусирайте се върху мисълта и след това спрете да мислите. Всеки път, когато се върнете към нея, си казвайте „Стоп!“. Може да го казвате и на глас, защото чуването на собствения ви глас, има по-силно въздействие.
Когато се освободите от натрапчивите мисли, ще погледнете на света с други очи. Няма да свързвате всичко с болезнените си спомени или очаквания, а просто ще се наслаждавате. Това не може да ви даде никое друго удоволствие.
Да бъдете непредубедени, отворени към другите и спокойни, е вашата най-трудна задача. Това изисква най-много усилия, най-силната воля и желание да си помогнете. Резултатът ще бъде щастлив живот, в който няма да се събуждате всяка сутрин с непосилната тежест на мислите си. Заслужавате да си направите този подарък.
Център за Психотерапия „Промяна“
Повече
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПСИХИЧЕСКОТО ИЗТОЩЕНИЕ И КАК ДА СЕ СПРАВИМ С НЕГО
Умственото изтощение е състояние на емоционална умора в резултат на натрупан стрес в личния или професионалния живот. Емоционалното изтощение е един от признаците на емоционално прегаряне.
Хората с психическо изтощение често чувстват, че нямат сила и контрол върху случващото се в живота им. Струва им се, че са станали заложници на ситуацията. Липсата на енергия, проблемите със съня и намалената мотивация могат да затруднят преодоляването на емоционалното изтощение. С течение на времето това хронично стресово състояние може да причини непоправима вреда на вашето здраве.
Как да разберете, че имате психическо изтощение? Тук събрахме основните симптоми.
Симптоми на умствено изтощение:
- Бързо започвате да се дразните. Всяко малко нещо може да ви подлуди и светът се появява пред вас кондензиран в тъмни цветове.
- Често закъснявате. Усещането, че времето тече през пръстите ви и постоянно не ви достига. Всичко това води до факта, че постоянно бързате, но нямате време.
- Имате проблеми с мотивацията. Задачите, които преди това са предизвиквали вълнение и желание за бързо решаване, сега изглеждат като тежък товар, което усложнява и без това трудния живот.
- Страдате от безсъние. Бъдещето ви изглежда неясно, но в настоящето виждате само проблеми и препятствия, което води до трудности със заспиването.
- Избягвате отговорност. Преди това отговорността не е била проблем за вас, но сега не искате да носите отговорност за вашите решения и думи.
- Плачете без причина. Просто понякога искате да поплачете и по този начин да облекчите товара, който ви притиска отвътре.
Как да се справим с умственото изтощение:
1. Направете почивка
Ако в момента нямате възможност да отидете на пълноценна ваканция, тогава започнете с малки крачки: Позволете си поне пет минути на ден, да не мислите какво ви притеснява и просто преминете мисловно към това, което ви доставя удоволствие. Представете си как ще се върнете у дома след тежък ден и ще включите любимите си сериали или ще прегърнете любимия си човек, или по-добре и двете.
2. Превключете към моносензор
Отървете се от допълнителната светлина и шум. Прекарайте няколко минути седнали в тъмна, тиха стая и забележете как това действие ви е отпуска. Вземете мерки, за да намалите прекомерното сетивно въздействие, с което се сблъсквате всеки ден. Например, сложете слушалки в метрото, изключете телевизора, ако не го гледате, купете затъмнени завеси. Направете всичко, което ще намали допълнителния сетивен принос към живота ви.
3. Позволете си да се отпуснете
Ако ви предстои много работа, а списъкът със задачи никога не свършва, може да станете плячка за израза „Аз трябва“. Но ако имате почивка за обяд или кафе, тогава си позволете да се насладите на това време в пълен размер. Защо се чувстваме толкова често виновни, че се отпускаме и си почиваме?
Да бъдеш възрастен означава и добре да познаваш себе си и да знаеш какво наистина е релаксиращо, успокояващо и подкрепящо за теб.
Ако това, което харесвате, е да гледате спящи котки в YouTube, тогава го направете без никакви угризения. Позволете си спокойно да се наслаждавате на прости удоволствия, независимо дали става въпрос за видео, книга, разходка, забавление.
4. Бъдете реалисти
В съвременния свят малко хора успяват да изпълнят поне част от задачите, с които се сблъскват всеки ден. Щом сте зачеркнали едно нещо, на негово място се появяват още две. Признайте, че вие не сте в състояние да направите всичко. Това разбиране ще ви даде усещане за лекота и свобода. И не се напрягайте от факта, че не всичко е свършено.
5. Определете приоритетите
Някои наши усилия плащат дивиденти, докато други не. Помислете кои области от живота са достойни да харчите времето и енергията си за тях, а кои не. Това ще ви позволи да не пръскате своята енергия върху ненужни неща. Ако започнете правилно да разпределяте ресурсите си и да насочвате енергията в правилната посока, това ще ви позволи да правите по-малко и да получавате повече.
Мини съвети за психическо изтощение:
– Идентифицирайте стресора и се отървете от него;
– Спортувайте;
– Яжте правилно;
– Медитирайте;
– Спете повече;
– Консултирайте се със специалист.
Погрижете се за себе си и за психичното си здраве!
Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“
Повече
КАК БЛАГОДАРНОСТТА ПРОМЕНЯ МОЗЪКА
Водете дневник на благодарността е популярна препоръка от Help Yourself. Как работи тази духовна практика и наистина ли е толкова полезна, колкото обикновено се смята? Психолозите Джоел Вонг и Джошуа Браун проведоха проучване и намериха научен отговор на този въпрос.
Много изследвания от последните десет години сочат ползите от благодарността: когато хората съзнателно помнят добрите неща, те стават по-щастливи. Но не можехме да разчитаме на резултатите от експериментите – повечето от тях бяха проведени върху проспериращи хора. Решихме да разберем дали благодарността помага на хората с психологически проблеми.
300 души взеха участие в нашето проучване, повечето от тях бяха студенти, които срещаха психологически проблеми и се записаха за психотерапевтични сесии. Експериментът започна преди началото на терапевтичните им сесии: много участници страдаха от депресивно или тревожно разстройство и средно показаха ниски нива на психическо здраве.
На случаен принцип разделихме хората в три групи, участниците във всяка от тях отидоха на сесии с психотерапевт. Разликата беше допълнителна задача. Участниците в първата група веднъж седмично пишеха благодарствено писмо на някой човек. Участниците във втория описаха своите мисли и чувства, причинени от неприятни ситуации в живота им. Участниците в третата група не написаха нищо. Експериментът продължи три седмици.
Няколко седмици след края на експеримента, ние оценихме психологическото здраве на участниците. В първата група тя се подобри значително, а в другите две нямаше промени. Това означава, че благодарността помага и на тези, които се борят с психологически проблеми. Внимателно анализирахме данните от изследванията, за да разберем как благодарността влияе на мозъка и тялото.
Благодарността спасява от разрушителни емоции
Сравнихме фракциите от думи с положителна и отрицателна емоционална оценка, които бяха използвани в текстовете от участниците в две групи за писане. Тези, които са написали признателни писма, са използвали по-положително оцветени думи и по-малко думи с отрицателно емоционално оцветяване в сравнение с втората група.
Самият акт на писане на писмо ще помогне да се измести фокусът на вниманието от негативни мисли и чувства.
Положителните думи обаче не гарантират спокойствие. Само участниците, които използваха по-малко отрицателни думи, впоследствие подобриха състоянието си. Липсата на отрицателни твърдения предизвика разликата в психическото състояние между двете групи.
Писмото с благодарност измества вниманието от емоции като негодувание и завист. Когато пишете колко сте благодарни на другите и колко добри хора са влезли в живота ви, е трудно да се потопите в мисли за лоши неща.
Благодарността помага, дори и да се пази в тайна
Обяснихме на участниците, че не е необходимо да се изпращат благодарствените писма до получателите. И въпреки че само 23% от участниците решиха да изпратят писмата си, всички останали членове на групата също подобриха състоянието си, въпреки че писмата останаха при тях. Така че реалното предаване на благодарност не играе ключова роля.
Да предположим, че искате да напишете на някого благодарствено писмо, но не смеете. Напишете го така или иначе. След това решете дали да го изпратите или не. Самият акт на писане на писмо ще помогне да се измести фокусът на вниманието ви, от негативни мисли и чувства.
Положителният ефект на признателните писма не се проявява моментално. В нашето изследване тя се натрупваше във времето. Седмица след края на писмените практики не забелязахме разлика в психическото състояние между участниците в трите групи.
Четири седмици по-късно обаче първата група, която написа благодарствени писма, показа подобрение спрямо останалите две групи. 12 седмици след края на експеримента разликата стана още по-забележима.
В други подобни изследвания полезният ефект намалява с течение на времето. В нашия случай се случи точно обратното. Може би участниците обсъдиха своите писма, което увеличи психологическото въздействие от писането на писмата.
Ако пишете благодарствена бележка, не очаквайте незабавно подобрение. Имайте търпение. Благодарността изисква време, за да действа.
Навикът да бъдете благодарни подобрява здравето
Три месеца след началото на сесията по психотерапия сравнихме състоянието на няколко души, които написаха благодарствени писма с тези, които не написаха нищо. Искахме да знаем дали мозъкът им започва да обработва информация по различен начин.
За целта помолихме участниците да изпълнят упражнението „плати на друг“ и използвахме томограф в процеса, за да оценим мозъчната им дейност. По време на упражнението „благодетелят” дава на всеки малко пари и го моли да го прехвърли на друг човек, ако почувства благодарност. Тогава участниците решават дали да прехвърлят парите за добра кауза и определят сумата.
Искахме да отделим даренията, мотивирани от чувство на благодарност, от дарения, основани на други чувства, като дълг или вина. За това те помолиха участниците да отбележат колко са благодарни на „благодетеля“, колко искат да участват в благотворителност и колко виновни ще се чувстват, ако не го направят. Участниците също попълниха въпросници, които позволиха да се определи колко са благодарни като цяло в живота.
Хората, които като цяло бяха по-благодарни, дадоха повече пари за добро дело и показаха по-висока нервна чувствителност в медиалния префронтален кортекс – тази област е отговорна за обучението и вземането на решения. Може да се предположи, че по-благодарните хора се грижат повече за това как да изразят своята благодарност.
Постоянната практика тренира мозъка и той става по-чувствителен към изпитването на благодарност в бъдеще.
Сравнихме и мозъчната активност на участниците, които писаха признателни писма с тези, които не го направиха, и забелязахме разлика. Първият показа по-изразена активност в медиалната префронтална кора.
Този ефект го открихме три месеца след началото на експеримента. Това означава, че оценката има дългосрочно въздействие: постоянната практика тренира мозъка и става по-чувствителна към изпитването на благодарност в бъдеще. В дългосрочен план това укрепва психичното здраве.
Няма значение дали в момента изпитвате затруднения, опитайте се да напишете благодарствено писмо. Повечето време и усилия отделяме за преследването на това, което нямаме. Благодарността обръща нашето внимание към хората, които вече са с нас, както и на нещата, които вече притежаваме.
Автори: Джошуа Браун и Джоел Вонг – психолози, работещи в университета в Индиана, САЩ
Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“