емоции Tag

НАШИТЕ МИСЛИ СА НАЙ-ТЕЖКИЯТ НИ ТОВАР

Ние осъзнаваме една мъничка част от мисленето, което продължава в съзнанието ни и можем да контролираме само една малка част от съзнателните си мисли.

По-голямата част от нашите мисловни усилия продължават несъзнателно. Ето защо нямаме контрол върху нашия подсъзнателен умствен живот.

Мислите ни се превръщат в най-тежкия товар, които ни изтощава и отнема всичките ни сили. Когато мислите ни са негативни, те могат да разрушат психиката ни и изобщо живота ни.

Сега си представете, че успеете да изчистите ума си от лошите си мисли. Вече не правите асоциации с болезнените си спомени, не преценявате хората въз основа на горчивия си опит. Приемате всяко ново нещо с ентусиазъм, а не с негативни очаквания. Не ви ли е по-леко? Не се ли чувствате по-добре?

Когато мислите ни се превърнат в непосилен товар, те ще отнемат цялата ни енергия. Можем да се освободим от всички други тежести, но ако не се освободим от мислите, които ни пречат, няма да открием спокойствието.

Опитайте да се отървете от ненужните, натрапчиви и депресивни мисли с упражнения за мислене. Фокусирайте се върху мисълта и след това спрете да мислите. Всеки път, когато се върнете към нея, си казвайте „Стоп!“. Може да го казвате и на глас, защото чуването на собствения ви глас, има по-силно въздействие.

Когато се освободите от натрапчивите мисли, ще погледнете на света с други очи. Няма да свързвате всичко с болезнените си спомени или очаквания, а просто ще се наслаждавате. Това не може да ви даде никое друго удоволствие.

Да бъдете непредубедени, отворени към другите и спокойни, е вашата най-трудна задача. Това изисква най-много усилия, най-силната воля и желание да си помогнете. Резултатът ще бъде щастлив живот, в който няма да се събуждате всяка сутрин с непосилната тежест на мислите си. Заслужавате да си направите този подарък.

Център за Психотерапия „Промяна“

КАК ДА ТРЕНИРАМЕ МОЗЪКА СИ ЗА ДА ИЗБЕГНЕМ ДЕПРЕСИЯТА?

Депресията е една от най-тежките и плашещи форми на психично разстойство. На абсолютно всеки може да се случи да я изпита, никой не е имунизиран срещу нея. Може да се появи както напълно неочаквано, така и след поредица от негативни събития в живота ни. Може и да е в резултат на химичен дисбаланс в мозъка.

Няма как да сте сигурни, че никога няма да сте депресирани. Има обаче няколко начина как да тренирате мозъка си срещу нея или поне да смекчите ефектите от нея. Запомнете да приемате симптомите на депресия сериозно и никога да не я подценявате.

За да се спасите от депресията, трябва да превъзмогнете миналото си. Ако се чувствате тъжни, вероятно е заради нещо, което се е случило в миналото ви, даже може би в детството ви. Запомнете, че каквото и да се е случило, не може да бъде променено. Простете. Ако е по ваша вина – простете на себе си. Трябва винаги да сме способни да продължим напред. Няма незаменими хора, няма непоправими грешни, няма болка, която да трае вечно. Живейте в настоящето.

Второто най-важно нещо е, да сте добри със себе си. Няма смисъл да се стараете да сте перфектни – никога няма да бъдете. Вместо това, бъдете щастливи. Правете това, което е важно за вас и което ви харесва. Не живейте за другите, а само и единствено за себе си. Всички се стремим да сме напълно перфектни и идеални, да се справяме по-добре от останалите. Това е много грешно възприятие.

Знайте, че единствения човек, с когото трябва да се сравнявате, сте самите вие. Бъдете по-добре отколкото сте били вчера. Растете личностно, развивайте се и си прощавайте. Приемете и обикнете несъвършенствата си.

Не на последно място, отучете се да потискате емоциите си. Научени сме да сме винаги рационални и логични и да мислим трезво. Недейте. Ако чувствате нещо – споделете го, излейте го, кажете го. Нека околните знаят как сте и какво ви е.

Да сдържате емоциите си само ще ви докара стрес. Рано или късно те ще излязат наяве, бъдете сигурни. Защо да чакате този момент и да се измъчвате, докато не избухнете? Не бъдете бомба със закъснител и не се тормозете. Казвайте безсрамно и безстрашно какво мислите, какво искате, какво чувствате.

Заменете негативността с позитивност. Не се притеснявайте от това какво ще си кажат другите – тяхното мнение си е за тях и не ви дефинира. Правете така, че вие да се чувствате щастливи и спокойни.

Център за Психотерапия „Промяна“

ЧЕТИРИ ПРИЧИНИ ПОРАДИ, КОИТО НЕ РАЗБИРАМЕ ЧУВСТВАТА СИ

1. В детството възрастните не са обръщали внимание на вашите чувства, те просто не са ги забелязали. Въпреки че биха могли да забележат мислите ви, да разсъждават с вас или да участват в развието на вашето физическо тяло. Но чувствата много често когато, сме малки са извън прожекторите.

2. Споделили сте за чувствата си и те са направили отрицателни преценки, тоест били сте осъдени от тях. Например „Как не се срамуваш да се ядосваш?“, „Как не се срамуваш да се обиждаш за толкова малко нещо?“, „Просто съжаляваш себе си“ и т.н.

3. Може да сте били наказвани или санкционирани заради чувства си – тези санкции може да се били физически или психически. Например моралното наказание – игнориране, отхвърляне, безраличие, пълна апатия към вас, агресия и тн.

Именно по този начин човек свиква с факта, че някои чувства е по-добре да не се чувстват, защото те могат да бъдат осъдени или наказани за тях.

4. Възможно е да не са си обяснили правилно вашите чувства. Например “ Знам, че сега няма да се разсърдиш на сестра си.“ или “ Знам, че не си толкова чувствителен колкото изглеждаш. „

Как да се справите с този пробмлем? 

Поставете нещата в ред.

1. Осъзнайте факта, че няма положителни или отрицателни емоции. Всички емоции и чувства са важни и необходими. Щом ги изпитваме, нужно е да ги приемем открито, те са част от нас – от нашата същност, характер и психика.

2. Започнете да се учите да разпознавате чувствата си. Ако възрастните не са обръщали внимание на вашите чувства, вие започнете да го правите по адекватен начин и да им отдавате нужното внимание.  

3. Спрете да се срамувате за някое от чувствата си. Дори и да изпитате ярост, гняв, завист, злорадство, омраза, страх и ужас. Чувството не е действие. Истината е, че чувствата ви  могат да ви кажат нещо важно за вас.

4. Най-трудният момент е да спрете да се страхувате, че ще бъдете отхвърлени заради това или онова чувство. Защо се страхувате от тях? Защото сте научен, че често те са нещо срамно, за което можете да бъдете наказан или да бъдете накаран да се срамувате от тях. Просто изследвайте чувствата си, без да се упреквате. Разберете какво се опитват да ви кажат вашите чувства, дори според вас да са най-ужасните и срамни. 

Център за Психотерапия „Промяна“

тел. 0886 444 024

КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ЧУВСТВАТА И ЕМОЦИИТЕ?

Въпросът за това по какво чувствата се различават от емоциите се разкрива в психологията. Всички изживяваме едно и друго нещо за първи път в ранното детство. Въпреки това, тяхната дълбочина и гъвкавост са невероятни. Винаги има малко болка в думите „Аз се справям добре“, съчувствие във фразата „Не ме интересува“, сарказъм във всяко „Шегувах се“. Нашето сърце осигурява движението на кръв и танцува от радост, разкъсва се от болка, замръзва от страх. Ние крием преживявания и ги показваме, страдаме и се наслаждаваме, намираме се в плен и ги контролираме.

Понятие и примери за емоции.

Ще започна с определението. Това са спонтанни състояния, ефекти, причинени от външни и вътрешни моментни стимули. Те имат важни характеристики:

• възникват по време на значими събития и ситуации;
• са отговор на конкретно явление в ясен период от време „тук и сега“;
• проявяват се несъзнателно;
• свързани са с освобождаване на хормони и невротрансмитерна активност;
• изразени бързо и импулсивно, следователно стават по-забележими.

Това може да бъде възторг, негодувание, гняв, радост.

Емоциите предоставят възможност за адаптиране към ситуацията и вземане на адекватно решение. Например страхът ще помогне да спрете пред кола, която се втурва с висока скорост, но досадата, че „не си ти, когато си гладен“ ще премине, ако изядеш нещо вкусно. Емоциите и чувствата не са едно и също нещо, въпреки че на ежедневно ниво тези понятия понякога се заменят. Външна реакция ще последва веднага, когато куче ви уплаши или получите повишение. Скриването им е почти невъзможно. Проявява се:

• на физиологично ниво, промяна на хормоналния фон;
• в поведението, горчиви сълзи или неконтролирано възторжено изживяване;
• в познанието, оставяйки историята на опита в ума.

Функции 

Представете си, че секретарят ви информира, че днес ще се проведе среща с лидера ви. Темата на срещата не е известна, но тя със сигурност знае, че това е много важно. Как ще отговорите? Разстройвате се или се изплашвате, разстройвате се или се ядосвате, проявявате безразличие – всичко има значение, за да получите даден резултат. Можете да разчитате на емоциите си или да изберете тактиката на контрол над тях.

Когато залозите са големи, е много трудно да се отървем от темпераментното поведение, реакциите ни ни насочват и посочват правилните действия и решения. Но понякога си почиваме и не искаме да говорим и да се държим под тяхното влияние.

Проблемът е, че ако успеем да намерим бутона и временно да изключим емоционалния фон, нещата ни щяха да станат още по-зле. Веднага ще бъдем обвинени в безсърдечие, безразличие и изолация.

Много е трудно да почувстваш нюансите на живота, да сме съпричастни към случващото се наоколо и в същото време да се държим спокойно и адекватно. Срещнах и хора, които изразяват своето вътрешно състояние неочаквано пред другите или го задържат в себе си. В резултат на това започват да се открояват от другите, смятат ги за странни или твърде студени.

В нашите сили е да научим как да поддържаме емоциите, да сдържаме и да модерираме проявлението им, за да не съжаляваме за поведението си и да не се срамуваме от действията и думите си. Основното нещо е да не прекалявате и да не ставате твърде сухи и студени.

Емоционалността изпълнява следните функции:

• Улеснява избора, подготвя хората за действие;
• Съобщават как се чувстваме в момента;
• Стимулират нашите действия, правят ги оправдани.

Основни характеристики 

Един от начините за предаване и възприемане на информация е емоционалното оцветяване. Научихме смартфоните си да предават изражения на лицето, като изпращаме необходимия емотикон в писмено съобщение. Помага да изразим това, което сме преживели или преживяваме. Ето и основните характеристики:

1. Изненада, която провокира любопитство, тласка към изследване и изучаване на нови неща.
2. Поддържа здравето. Свързва се с инстинкта за самосъхранение.
3. Позитивността носи радост и доброта, на нивото на съзнанието подобрява паметта и развива ерудицията.
4. Страхът и страхливостта, които предпазват от опасност, правят реакцията светкавична.
5. Яростта и раздразнението са нашата самозащита, те поместват препятствията като ураган и водят до постигане на целите.
6. Копнежът и унинието не са само сивота и апатия. Когато сме тъжни, ставаме по-близки с другите хора, спираме хода на събитията и обръщаме внимание на онези аспекти от живота, които преди са оставали на заден план.

Накратко, каква е разликата между емоциите и чувствата? Например – семейна кавга, съпругата обвинява съпруга си, че няма време да вземе детето от училище. Те говорят с повишен тон, раздразнени и язвителни един към друг. Но дори и двамата да мълчат, техните лица, тяло и очи ще ги предадат. Повечето от нашите реакции имат сигнали, които са достъпни и лесно казват на другите за това как се чувстваме. Докато мислите ни остават недостъпни.

Определение на чувствата в психологията

Те се характеризират с дълбочина и стабилност. Това не е огнище, а процес, който се проявява по отношение на хора, ценности, поведение. Първият е свързан със социалния живот и се разделя на:

• Моралът. Формирането на ценностна система, което предполага отношение към приятелство, вярност, любов, благоприличие, състрадание. Тя е възпитана през годините, развива се под влияние на семейството и околната среда, личния житейски опит и принципи. 

• Интелектуалност. Проявява се в резултат на умствена тренировка и познавателна дейност.

• Възприятие за красивото. То се осъществява чрез изкуството, киното и литературата.

Необходимостта от осъзнаване на концепцията, нейното осмисляне – по този начин чувствата на човек се различават от неговите емоции. Те не могат да бъдат представени без задълбочен анализ и оценка. Например, за да обичате Родината, трябва да знаете какво означава тази дума, кои са патриоти, какво преживяват и как се държат. Да обясним какво чувстваме не е лесно за нас. 

Чувства в детството

Това е безгрижно време, всъщност, изпълнено с упорит труд върху формирането на личността, нейния емоционален имунитет, стабилност и стабилност в трудни житейски ситуации. През този период се полагат основите на емпатията, липсата на която в живота на възрастните е много трудно да се възпита и компенсира.

Фактори за сетивно развитие на детето:

• формирането на по-висша нервна дейност;
• отношение на родители и други възрастни;
• комуникация с връстници;
• особености на образователния процес;
• постепенно разширяване на кръга от ситуации, които предизвикват реакция.

Много е важно да научите бебето не само да изразява, но и да разграничава преживяванията на други хора. От особено значение в това са отношенията с родителите. Бидейки обичани и обичащи, живеещи в безопасност и обич, децата се отварят, придобиват увереност и спокойствие за живота.

Каква е разликата между чувствата и емоциите?

Не сме много доволни, че нашите преживявания са отворени за другите, и затворените и общителните хора не винаги са готови да пуснат наблюдатели в душата си. Но емоционалната сигнална система е постоянно във „включено“ положение. Тя предава нашата реакция, независимо от желанието. Вратата на автобуса се затръшна пред вас, изцапахте си блузата с капка сос от обедното време, детето ви влезе в престижен университет – тогава реагирате бързо и мигновено. Трудно е да си представим как би изглеждал животът, ако знаехме как да поставим превключвателя на емоциите в „изключено“ състояние с усилие на волята.

Импулса възниква синхронно с настроението. И така, ако сме разстроени или депресирани, тогава говорим по-тихо, когато се успокоим, тогава обичайният тембър на гласа се връща от само себе си.

Чувствата са обектноориентирани, не са свързани с конкретни инциденти и събития, но се изразяват чрез емоции, въпреки че не винаги напълно съвпадат с тях. Например уплашваш се, когато приятелят ти закъснява за среща, но това няма да те спре да го обичаш и да му се доверяваш неограничено.

Те се отличават със стабилност и издръжливост, емоционалните изблици са краткотрайни. Те имат особеността да са привързани към обекта и да укрепват или отслабват в зависимост от неговото местоположение. 

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

УПРАВЛЕНИЕ НА ЕМОЦИИТЕ

КАК БЛАГОДАРНОСТТА ПРОМЕНЯ МОЗЪКА

Водете дневник на благодарността е популярна препоръка от Help Yourself. Как работи тази духовна практика и наистина ли е толкова полезна, колкото обикновено се смята? Психолозите Джоел Вонг и Джошуа Браун проведоха проучване и намериха научен отговор на този въпрос.

Много изследвания от последните десет години сочат ползите от благодарността: когато хората съзнателно помнят добрите неща, те стават по-щастливи. Но не можехме да разчитаме на резултатите от експериментите – повечето от тях бяха проведени върху проспериращи хора. Решихме да разберем дали благодарността помага на хората с психологически проблеми.

300 души взеха участие в нашето проучване, повечето от тях бяха студенти, които срещаха психологически проблеми и се записаха за психотерапевтични сесии. Експериментът започна преди началото на терапевтичните им сесии: много участници страдаха от депресивно или тревожно разстройство и средно показаха ниски нива на психическо здраве.

На случаен принцип разделихме хората в три групи, участниците във всяка от тях отидоха на сесии с психотерапевт. Разликата беше допълнителна задача. Участниците в първата група веднъж седмично пишеха благодарствено писмо на някой човек. Участниците във втория описаха своите мисли и чувства, причинени от неприятни ситуации в живота им. Участниците в третата група не написаха нищо. Експериментът продължи три седмици.

Няколко седмици след края на експеримента, ние оценихме психологическото здраве на участниците. В първата група тя се подобри значително, а в другите две нямаше промени. Това означава, че благодарността помага и на тези, които се борят с психологически проблеми. Внимателно анализирахме данните от изследванията, за да разберем как благодарността влияе на мозъка и тялото.

Благодарността спасява от разрушителни емоции

Благодарността помага, дори и да се пази в тайна

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ГНЕВА

Гневът присъства в живота на почти всеки човек. Децата изпитват гняв, юношите изпитват гняв, възрастните изпитват гняв. Много често гневните чувства играят незначителна роля в живота ни и не представляват някакъв проблем. Ние просто изпускаме парата и преставаме да се ядосваме. Захващаме се отново със собствените си работи и всичко е наред. При зависимите нещата обикновено не стоят по този начин, особено ако сме се обвързали с някой алкохолик, наркоман или човек с друг подобен проблем. В тези случаи гневът може да завладее огромна част от живота ни. Той би могъл да се превърне в начин на живот. И човекът с проблем и цялото му семейство може да са завладени от честа ярост.

Никой никога не успява да изпусне достатъчно пара. Дори и да не крещим, дори и да се преструваме, че не сме ядосани, ние сме изпълнени с негодувание. То се чете в погледа и в жестовете ни. Враждебността се е спотаила в нас и само дебне за удобна възможност да излезе на повърхността. Понякога гневът избухва като бомба, но дори и след това не се изчерпва. Гневът не изчезва. Проблемите остават нерешени а ядът продължава да бушува в нас.

Макар, че гневът е често възникваща емоция, справянето с него съвсем не е лесно. Повечето хора не са се научили да работят върху гневните си чувства, тъй като околните просто са им показвали как се справят с гнева, но не са ги обучавали. А и най-често хората ни показват съвсем неподходящи начини, тъй като и самите те не са сигурни как точно става това.

Най-разпространените митове за гнева са следните:

• Не е редно да изпитваме гняв.
• Гневът е загуба на време и енергия.
• Добрият човек никога не изпитва гняв.
• Ако сме обзети от гняв, трябва веднага да се отървем от него.
• Ако се ядосаме, ще загубим контрол и просто ще се побъркаме.
• Хората ще ни изоставят, ако им се ядосаме.
• Другите хора са длъжни никога да не изпитват гняв към нас.
• Ако някой ни се е ядосал, сигурно сме извършили нещо нередно.
• Ако околните изпитват гняв към нас, значи ние сме виновни за това и сме длъжни да се погрижим за чувствата им.
• Ако ние изпитваме гняв към някого, значи той е виновен за това и е длъжен да се погрижи за чувствата си.
• Ако изпитваме гняв към някого, това означава, че връзката ни е изчерпана и трябва да се разделим.
• Ако сме се ядосали на някого, това означава, че трябва да накажем този човек, задето ни е вбесил.
• Ако сме ядосани на някого, това означава, че човекът трябва веднага да престане да се държи по този начин, за да можем да се успокоим.
• Когато сме ядосани, трябва да ударим някого или да счупим нещо.
• Когато сме ядосани, трябва да крещим и да се караме с хората.
• Ако изпитваме гняв към някого, значи вече не го обичаме.
• Ако някой изпитва гняв към нас, значи вече не ни обича.
• Грях е да изпитваш гняв.
• Можем да изпитваме гняв само ако имаме основателна причина за това.

Много хора обикновено се страхуват от собствения си гняв и от гнева на околните. Може би някои от нас вярват в един или повече от изброените митове, а може би имат някакви други причини да изпитват страх от гнева. Възможно е някой да ни е ударил или по друг начин да е злоупотребил с нас в яда си. Възможно е самите ние да сме ударили някого или по друг начин да сме му навредили, докато сме били ядосани. Понякога самата енергия, която блика от човек, изпаднал в ярост, е доста стряскаща.

Ние обикновено реагираме и на собствения и на чуждия гняв. Това е провокираща емоция, която даже може да бъде заразна. Изпълнени сме с гнева, който е част от реакцията на печал. Обзети сме и от гнева, свързан с фазата на преследване от процеса на спасяване или грижа за другите. Мнозина от нас се заплитат и не могат да се измъкнат от този ъгъл на триъгълника. Случва се да бъдем завладени от неоправдан гняв, който може да бъде напълно безпричинен или предизвикан от реактивно, апокалиптично мислене – всички онези „длъжен съм да….“, „това е ужасно“, „аз никога….“, „той винаги…..“ Постоянно оправдаваме гнева си с аргументи от типа: „Кой не би побеснял, ако някой постъпи с него по този начин.“ Чувството на гняв често служи за прикритие на болката и страха ни. Тъгата и уплахата обикновено се превръщат в гняв, а повечето от нас са ужасно огорчени и уплашени. Вината също може да бъде източник на гняв. Независимо дали са оправдани или безпочвени, угризенията лесно се превръщат в гневни чувства.

Друга разновидност е реактивният гняв. При него ние се ядосваме, защото другият се е ядосал. Той от своя страна, още повече се вбесява и съответно ние изпитваме още по-силен гняв. В крайна сметка всички са ужасно ядосани и никой не е сигурен каква е причината. Важното е, че всеки е обзет от гняв и се чувства виновен от това. Много често предпочитаме да бъдем ядосани. По този начин се чувстваме по-малко уязвими и по-силни. Гневът ни служи като щит. Ако сме ядосани, няма да изпитваме болка или страх или поне околните няма да забележат това.

За съжаление мнозина от нас просто няма къде да се дянат с целия този гняв. Преглъщаме го, държим си езика зад зъбите, стягаме се, стомахът ни се свива, оставяме го да бушува в ума ни, бягаме от него, гълтаме хапчета или се опитваме да го залъжем със сладкиши. Самообвиняваме се, превръщаме гнева си в депресия или просто не знаем какво да правим с него.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

ЕМОЦИОНАЛНИ РЕАКЦИИ ПРИ СТРЕС

Най-важните промени в поведението ни, за чиято поява трябва да следим, са повишеното напрежение, раздразнителност или бърза промяна на настроението. Дребните дразнения могат да ни изглеждат непоносими, ако се появят като допълнение към стреса, затова могат да доведат до голямо избухване или объркване. Например фактът, че децата искат да играят някаква стайна игра, когато вие току-що сте се върнали от работа и смятате да седнете и да си починете, може да ви накара да мислите, че е време да ги дадете за осиновяване. Или пък може да ви се поиска неудържимо да натрошите колата си, когато откаже да запали. Или пък, ако тостерът не ви препича филийката хляб, някой трябва да ви спре, за да не се нахвърлите върху него с ножа за рязане.

Може да възникнат промени в апетита ви и във вашето телесно тегло: някои хора губят интерес към храната, докато у други се появява постоянно желание да ядат. Способността ви да се справите с домашните или служебните задължения може да се променя непрекъснато. Може да забележите, че не ви се иска да плащате сметките за тока или водата, и почти насила се размърдвате едва след като телефонът ви е изключен за неплатени сметки. На работа умът ви сякаш е включен на заден ход, така че папката със несвършени задачи става все по-дебела. Започвате да пушите и пиете повече, което сякаш запълва времето ви през нощта, защото ви изглежда трудно да заспите.

Емоционални реакции при стрес:

• Усещане за постоянен натиск
• Усещане за напрегнатост и невъзможност да се отпуснете
• Усещане за умствено изтощение
• Честа или дори постоянна уплаха
• Повишена раздразнителност или желание за оплакване
• Желание да се скраш с някого
• Желание да избягаш някъде и да се скриеш
• Обида, разочарование
• Автоагресия и агресия – психическа и/или физическа
• Напрежение, безпокойство, тревожност
• Трудно или невъзможно концентриране
• Трудно или невъзможно изпълнение на поставените задачи
• Повичена и честа плачливост
• Когато човекът става по-дребнав, мрачен, подозрителен, мнителен
• Изпитва често яд, гняв или недоверие
• Трудност при взимането на решения
• Страх от разстройство на вегетативната нервна система – припадък, изгубване на съзнание или смърт
• Страх от неприятности и да не се случи нещо лошо
• Невъзможност да се възприемат удоволствията и радостните събития както преди

Това са примери за различна емоционална реакция при стрес. Ако забележите някои от тези признаци у себе си, или пък ако други хора ви обърнат вниманието върху тях, имайте го предвид. Ако не вземете мерки за да се предпазите, рискувате да изпаднете в още по-голям стрес.

В началото, обаче, може и да не откриете всички признаци, или пък да игнорирате или да не обърнете внимание на някои от тях по различни причини. Може би ще трябва и да се противопоставите на желанието си да смятате вашите реакции за явно доказателство за сериозно физическо заболяване, а не за отговор на стреса.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“