This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.
УПРАВЛЕНИЕ НА ЕМОЦИИТЕ
За всеки човек е важно разбирателството със семейството, приятелите, колегите и наистина с външния свят. Въпреки това, дори и най-близките хора имат свои особени вярвания, характер, настроение. Тези различия създават бариери пред разбирането и провокират конфликти в различни комуникационни ситуации.
Гняв, негодувание, кавга – тези негативни прояви крадат положителните инвестиции от емоционалната сметка на доверието и могат напълно да го изпразнят.
Неконтролираните емоции могат да подтикнат човек в разгара на емоциите да каже твърде много, да се скара с другите, да направи много необмислени неща. Ако се замисли, той осъзнава, че напразно се е развълнувал и реакциите трябва да са балансирани и умерени. Затова е необходимо да изучите психологическите правила за общуване и най-вече да се научите да управлявате емоциите си , които най-често се превръщат в източник на междуличностни конфликти.
Контролът върху емоциите в никакъв случай не ги потиска. Изходът и изразходването на вредните емоции е необходим на човек. Доказано е, че невъзможността за изразяване на чувствата влияе негативно на психическото и физическото здраве. Дълготрайните оплаквания, скритият гняв, сълзите без сълзи са психосоматичните причини за много заболявания. Ако човек се стреми да поддържа външно спокойствие на всяка цена, той рискува да се разболее сериозно.
Емоциите са основен механизъм за моментална реакция на организма към стрес . Страхът дава енергия за бягство от опасността; яростта активира мускулите и изключва страха; гневът премахва всички препятствия. Под въздействието на емоциите се осъществява мигновено мобилизиране на силите, докато умът не може да влияе на физиологичните процеси до такава степен.
Емоциите трябва да бъдат разумно управлявани, когато не става въпрос за оцеляване, а за ежедневна комуникация, когато насилствените преживявания или апатия пречат на взаимното разбиране.
Ако от време на време изпитвате неконтролируеми чувства: гняв, раздразнение, негодувание, вина, тревожност и искате да се отървете от тези разрушителни емоции, научете се как да управлявате емоционалното си състояние, овладейте практически умения за бързо възстановяване и поддържане на вътрешно спокойствие във всякакви житейски ситуации.
Трябва да се отбележи, че обща отличителна черта на характера на дълголетните хора е способността да се намира радост в малките неща от живота. Този психологически тип се характеризира с доброжелателност и отсъствие на враждебност към външния свят.
Също така, основно предимство на способността за управление на преживяванията е успехът в живота. Способността на човек да разбира и контролира своите емоции, както и емоциите на другите, психолозите наричат емоционална интелигентност (ЕИ). Човек с високо ниво на емоционална интелигентност е по-вероятно да стане основен бизнесмен, топ мениджър, ефективен политик, тъй като поведението му е по-адаптивно, което означава, че по-лесно постига целите си във взаимодействие с другите.
Уменията за управление на емоциите са полезни както в личния живот: в семейните отношения или с приятели – и в бизнеса. На такива обучения ще бъдете научени също да откривате и компетентно да изразявате чувствата си, така че това да не навреди на отношенията, а по-скоро да го подобри.
Човекът, който контролира преживяванията, лесно достига до взаимно разбиране, чувства микроклимата на компанията, знае как да преговаря и да убеждава. Така развитието на емоционалната интелигентност е реална възможност за изграждане на хармонични отношения с роднини и приятели, с колеги и клиенти.
И най-важното – това е ключът към разбирането на себе си, мотивите на вашите емоции и действия и следователно за повишаване на вашата лична ефективност!
Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“
Повече
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ГНЕВА
Гневът присъства в живота на почти всеки човек. Децата изпитват гняв, юношите изпитват гняв, възрастните изпитват гняв. Много често гневните чувства играят незначителна роля в живота ни и не представляват някакъв проблем. Ние просто изпускаме парата и преставаме да се ядосваме. Захващаме се отново със собствените си работи и всичко е наред. При зависимите нещата обикновено не стоят по този начин, особено ако сме се обвързали с някой алкохолик, наркоман или човек с друг подобен проблем. В тези случаи гневът може да завладее огромна част от живота ни. Той би могъл да се превърне в начин на живот. И човекът с проблем и цялото му семейство може да са завладени от честа ярост.
Никой никога не успява да изпусне достатъчно пара. Дори и да не крещим, дори и да се преструваме, че не сме ядосани, ние сме изпълнени с негодувание. То се чете в погледа и в жестовете ни. Враждебността се е спотаила в нас и само дебне за удобна възможност да излезе на повърхността. Понякога гневът избухва като бомба, но дори и след това не се изчерпва. Гневът не изчезва. Проблемите остават нерешени а ядът продължава да бушува в нас.
Макар, че гневът е често възникваща емоция, справянето с него съвсем не е лесно. Повечето хора не са се научили да работят върху гневните си чувства, тъй като околните просто са им показвали как се справят с гнева, но не са ги обучавали. А и най-често хората ни показват съвсем неподходящи начини, тъй като и самите те не са сигурни как точно става това.
Най-разпространените митове за гнева са следните:
- Не е редно да изпитваме гняв.
- Гневът е загуба на време и енергия.
- Добрият човек никога не изпитва гняв.
- Ако сме обзети от гняв, трябва веднага да се отървем от него.
- Ако се ядосаме, ще загубим контрол и просто ще се побъркаме.
- Хората ще ни изоставят, ако им се ядосаме.
- Другите хора са длъжни никога да не изпитват гняв към нас.
- Ако някой ни се е ядосал, сигурно сме извършили нещо нередно.
- Ако околните изпитват гняв към нас, значи ние сме виновни за това и сме длъжни да се погрижим за чувствата им.
- Ако ние изпитваме гняв към някого, значи той е виновен за това и е длъжен да се погрижи за чувствата си.
- Ако изпитваме гняв към някого, това означава, че връзката ни е изчерпана и трябва да се разделим.
- Ако сме се ядосали на някого, това означава, че трябва да накажем този човек, задето ни е вбесил.
- Ако сме ядосани на някого, това означава, че човекът трябва веднага да престане да се държи по този начин, за да можем да се успокоим.
- Когато сме ядосани, трябва да ударим някого или да счупим нещо.
- Когато сме ядосани, трябва да крещим и да се караме с хората.
- Ако изпитваме гняв към някого, значи вече не го обичаме.
- Ако някой изпитва гняв към нас, значи вече не ни обича.
- Грях е да изпитваш гняв.
- Можем да изпитваме гняв само ако имаме основателна причина за това.
Много хора обикновено се страхуват от собствения си гняв и от гнева на околните. Може би някои от нас вярват в един или повече от изброените митове, а може би имат някакви други причини да изпитват страх от гнева. Възможно е някой да ни е ударил или по друг начин да е злоупотребил с нас в яда си. Възможно е самите ние да сме ударили някого или по друг начин да сме му навредили, докато сме били ядосани. Понякога самата енергия, която блика от човек, изпаднал в ярост, е доста стряскаща.
Ние обикновено реагираме и на собствения и на чуждия гняв. Това е провокираща емоция, която даже може да бъде заразна. Изпълнени сме с гнева, който е част от реакцията на печал. Обзети сме и от гнева, свързан с фазата на преследване от процеса на спасяване или грижа за другите. Мнозина от нас се заплитат и не могат да се измъкнат от този ъгъл на триъгълника. Случва се да бъдем завладени от неоправдан гняв, който може да бъде напълно безпричинен или предизвикан от реактивно, апокалиптично мислене – всички онези „длъжен съм да….“, „това е ужасно“, „аз никога….“, „той винаги…..“ Постоянно оправдаваме гнева си с аргументи от типа: „Кой не би побеснял, ако някой постъпи с него по този начин.“ Чувството на гняв често служи за прикритие на болката и страха ни. Тъгата и уплахата обикновено се превръщат в гняв, а повечето от нас са ужасно огорчени и уплашени. Вината също може да бъде източник на гняв. Независимо дали са оправдани или безпочвени, угризенията лесно се превръщат в гневни чувства.
Друга разновидност е реактивният гняв. При него ние се ядосваме, защото другият се е ядосал. Той от своя страна, още повече се вбесява и съответно ние изпитваме още по-силен гняв. В крайна сметка всички са ужасно ядосани и никой не е сигурен каква е причината. Важното е, че всеки е обзет от гняв и се чувства виновен от това. Много често предпочитаме да бъдем ядосани. По този начин се чувстваме по-малко уязвими и по-силни. Гневът ни служи като щит. Ако сме ядосани, няма да изпитваме болка или страх или поне околните няма да забележат това.
За съжаление мнозина от нас просто няма къде да се дянат с целия този гняв. Преглъщаме го, държим си езика зад зъбите, стягаме се, стомахът ни се свива, оставяме го да бушува в ума ни, бягаме от него, гълтаме хапчета или се опитваме да го залъжем със сладкиши. Самообвиняваме се, превръщаме гнева си в депресия или просто не знаем какво да правим с него.
Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“
Повече