Статии

ЗАД ВСЕКИ СТРАХ СТОИ УСПЕХЪТ – КАК ДА ПРЕМАХНЕТЕ ТРЕВОГИТЕ, КОИТО ВИ ЗАДЪРЖАТ

Винаги изглежда, че между нас и мечтите ни има планина. Хората, които искат да постигнат нещо голямо, да достигнат възвишена цел или да започнат нещо ново, често се колебаят, преди да предприемат скока. Това малко колебание е наред – не е разумно да се прави нещо монументално, без да се прави пауза.

Колебанието се превръща в проблем, когато се превръща в страх или тревожност, които ви пречат да правите нещо, което сте напълно способни да направите. Ако страхът стои на пътя на вашия успех, време е да оцените ситуацията, да работите за разрешаването на този страх и да направите това, за което винаги сте мечтали да направите.

Признайте, че се страхувате

Повечето хора не искат да признаят, че страхът е основен компонент, който ги отделя от техните цели. Те ще излязат със списък на алтернативните извинения, но тези извинения и оправдания често не са реални. Понякога извиненията са проблеми, които първо трябва да бъдат решени или случаи, при които малко творческо мислене може да доведе до перфектно решение. Ако вашите извинения не са толкова рационални при допълнително изследване, трябва да признаете, че се чувствате малко уплашен и страхът ви е завладял. Няма от какво да се срамуваме – това се случва на всички.

Запитайте се защо се плашите

Осъзнаването, че се страхуваш е „от какво“. „Защо“ е още по-важно, тъй като тук ще намерите решението. Защо се страхувате да продължите напред със страхотната си идея, молбата си за повишение или да продължите образованието си? 

За много хора това е страхът да не успее. Това е още по-вярно, когато целта изисква пари. Никой не иска да се чувства така, сякаш е изоставил семейството си чрез присвояване на средства и никой не иска след това, да се чувства неуспял и провален.

В действителност винаги има риск от провал във всичко. Има риск, че можете да прегорите вашите макарони със сирене! Ако се научите да приемате, че съществува риск и да разберете какво можете да направите, за да го смекчите или сведете до минимум, ще улесните процеса. Останете внимателни, но помислете колко контрол имате в действителност. Използвайте здравословни механизми за справяне с вашата тревожност и работете със своите грижи с рационална мисъл.

Потърсете вдъхновение от други хора

Намерете някой, който вече е направил това, което сте си поставили за цел. Не е нужно да го познавате лично. Може би са пуснали книга или са направили TED беседа или интервю за списание как са постигнали други хора това, което са искали. Ако целта ви е за нещо по-малко, като придвижване нагоре по кариерната стълбица, може да имате колега, който е постигнал успех и би бил готов да поговори с вас за това.

Ако използвате съветите им, ще имате по-малко причини да се чувствате притеснени или уплашени. Вероятно ще ви дадат съвета, който би бил полезен. Можете да се поучите от техните неуспехи и грешки и да предотвратите възможността да се спънете или да тръгнете по грешния път. Мъдростта на другите е безценен инструмент.

Направете малки, изпълними стъпки

Намерете нещо в ситуацията, което можете да контролирате, и се съсредоточете върху това нещо. Това е много заземен ритуал за тревожни хора и може да ви помогне да спечелите по-голямо доверие във всеки даден сценарий.

Какви малки неща можете да направите, които ще ви помогнат да успокоите безпокойството си? Да речем, че целта ви е да започнете собствен бизнес, но се притеснявате, че няма да имате достатъчно пари, за да стартира нормално. Може би бихте могли да водите дневник за разходите и да добиете по-добра представа къде отиват парите ви. Ако можете да направите лични бюджетни съкращения и да спестите, за да представите значителна част от собствения си капитал, за бизнеса, може да избегнете взимането на заеми и кредити.

Подгответе и укрепете себе си

Измислете резервни планове и алтернативни стратегии. Да се ​​надяваме, никога няма да ви се наложи да ги използвате. Това ще ви даде спокойствие да знаете, че имате алтернативна посока или решение в режим на готовност. В случай че първият ход, който направите, не се отразява по начина, по който сте предвидили, няма да сте толкова уплашени, тъй като имате резервен вариант . Успешните хора наистина са добри в жонглирането – създателите на YouTube първоначално искаха да направят услуга за видео запознанства. Днешният YouTube е цялостен продукт и всичко това е така, защото те използваха резервния си план.

Направете своя път към върха, стъпка по стъпка

Разбийте по-голямата си цел на много малки, постижими парчета. Наградете се за всеки успех, който преживявате. Постоянното положително подсилване ще ви помогне да намалите безпокойството си. Отделете няколко мига, за да разпознаете кога нещата вървят добре, дори ако се движите към голямото си постижение с бавен и премерен темп. С времето тревожността бавно ще избледнее. Ще започнете да очаквате успеха, който заслужавате.

Може да ви отнеме известно време, за да победите напълно страха и да изживеете мечтите си – никой не изгражда империя за една нощ. Разпознаването на страховете ви, контролирането на това, което можете да контролирате, и виждането на плодовете на вашия труд ще ви помогне да продължите по правилния път.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

ДА ЖИВЕЕМ С БОЛЕСТТА ИЛИ КАК ДА ОРГАНИЗИРАМЕ РАБОТАТА НА УМА

Да живееш с хронично заболяване или да се грижиш за любим човек с такъв проблем е тежък труд, включително умствена работа. Психотерапевтът Кейти Уайран дава конкретни препоръки как да помогнете на себе си и мозъка си да попълни енергийните ресурси и да се справи с ситуацията.

Когнитивен труд

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

ПОСТТРАВМАТИЧЕН СИНДРОМ – СТРАХ СЛЕД СТРАХ

КАКВО Е ПАРТНЬОРСТВО СЪС СЕБЕ СИ?

КАК ДА ДОБИЕМ АНТИ-ТРЕВОЖЕН НАЧИН НА МИСЛЕНЕ

Вашите мисли са такива каквито смятате, защото чувствата ви са повлияни до много голяма степен от това какво мислите. Чувството на тревожност увеличава шансовете ви да изживеете тревожно-провокативни мисли. Тревожните мисли могат да увеличат тревожните чувства и да образуват порочен кръг. Можете да помогнете на себе си като се изправите срущу страховете си, като приемете начина на мислене, който очертаваме в тази част.

• Мислете реалистично за вероятността от лоши събития

Ако имате някакъв вид проблем, вероятно прекарвате много време в тревоги за лоши неща, които могат да се случат на вас или на тези, които обичате. Колкото повече съсредоточавате вниманието си върху негативните събития и притеснения за това, че лошите неща са зад ъгъла, толкова по-вероятно ед а повярвате, че те наистина ще се случат.

Доказването със сигурност, че тези лоши събития няма да се случат няма да е толкова лесно, но пък можете да узнаете, че сте склонни да надцените вероятността от случването на лоши неща. Нагласете мисленето си в съответствие с противовеса на тази тенденция. Уравновесяването на начина на мислене не като да карате колело с балансирано в ляво кормило – за да карате по права линия вие трябва да завъртите кормилото на дясно, иначе ще продължите посоката си в ляво. Ако имате склонност винаги да си представяте най-лошото, изправете мисленето си като обмислено приемете, че нещата ще бъдат добре и нищо страшно няма да се случи.

• Избягвайте крайното мислене

Нещата от типа „ужасно“, „много лошо“, „отвратително“ или „краят на света“, допълнително наливат масло в огъня. Повтаряйте си, че няколко неща са наистина толкова ужасни и вместо това, оценявате нещата по-точно като „лоши“, „нещастни“, „неприятни“, но не и „краят на света“. Крайното мислене ви води към крайно емоционални реакции. Когато окачествявате негативното събитие като „ужасно“, създавате в себе си твърде голяма тревожност за неприятните, но относително не толкова крайни събития, като изпадането в неловко положение, например.

• Изкарайте страха от самия страх

Когато хората казват неща като „Не се притеснявай. Това е само тревожност“, думата „само“ предполага неправилност. Тази тревожност е умерена. Фактически тревожността може да бъде много силно изживяване, със силни телесни и умствени усещания. Някои тревожни хора си обясняват тези силни физически симптоми като опасни или като знаци за предстояща опасност. Често срещаните грешки в тълкуването включват приемането, че чувството на гадене означава, че ще се разболее или мислите, че полудявате, защото обкръжението ви е нереално за вас.

Ако имате притеснения за физическите си усещания, може да обмислите виждане със семейния си лекар преди да решите да се конфронтирате със страховете си. Също така желателно е да провеждате психотерапия при квалифициран психотерапевт. Той може да ви посъветва, дали ще е достатъчно безопасно за вас, обмислено да увеличавате тревожността си в кратък срок, за да се освободите от страховете си за по-дълъг срок. Рядко хората биват съветвани да не се изправят срещу страховете си.

Разбирането и приемането на често срещаните усещания на тревожност може да ви помогне да спрете да прибавяте тревожни значения, като интерпретирате погрешно нормалните усещания като опасни.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

КЪДЕ ДА СИ НАМЕРИ „СИЛНО РАМО“ АМАЗОНКАТА?

Става въпрос за такова явление като женската еманципация. Да си амазонка не е нищо лошо, напротив, това е нещо съвсем добро. Жените с нищо не са по-лоши / а в много отношения даже са и по-добри/ от мъжете. Всеки пол си има предимства и недостатъци.

Борбата за равноправие активно се поддържа и жените застанаха зад машините, леят стомана и участват активно в професионалния живот. В общественото съзнание се е формирал образът на „желязното момиче“, което спира бягащи коне и влиза в горящи къщи.

Така незабелязано възниква нещо като съревнование между половете. Кой ще се окаже по-успешен в този или онзи вид дейност? Разбира се, като цяло жените губеха там, където се изискваше груба физическа сила, но преуспяваха в други житейски дейности. Днес те заемат отговорни административни постове в органите на властта на всяко ниво. Работят на най-различни ръководни длъжности в големи и дребни фирми. Успешно ръководят търговски проекти и организации. Тоест в много области на живота те се оказват наравно с мъжете – не всички, но много от тях.

Какво значи да бъдеш преуспял човек? Това означава да имаш висока самооценка, увереност в себе си, определени амбиции, умение да вземеш правилното решение и да го отстояваш въпреки препятствията и тн. Днес има огромен брой силни жени, които сами решават как да живеят. Естествено, мъжът обикновено се опитва да вземе реванш и да стане лидер в семейството, но това някак си не се получава често. Водещото положение на съпругата му го довежда до хронично раздразнено състояние и той или се отдалечава от семейството или си отива. Има и междинни варианти – мъжът периодично устройва гръмки скандали със заплахи, опитвайки се да изплаши жена си и по този начин да се самоутвърди, макар и само в собствените си очи. Или пък се превръща в пълна нейна „притурка“, признавайки пълното й превъзходство, без да прави каквито и да било опити да се самодокаже и да получи своя дял признание. Но такива мъже не са интересни за силната жена, инстинктът й ги отхвърля, тя не желае потомство от тях.

И все пак амазонката мечтае за опора. Наред със собствената вътрешна сила почти у всички, даже и у най-успелите жени, обикновено си остава подсъзнателно /по-скоро инстинктивно/ желание да имат до себе си силен мъж. Природният им инстинкт изисква да си намерят „високорангов“ мъж. Обикновено това се изразява по следния начин: „Искам да имам до себе си силно рамо, на което да мога да се облегна.“

Мъжете не са толкова привързани към семейството – те могат да се задоволят напълно с някакво хоби и с компанията на приятели и със случайни сексуални връзки. На жените това не им стига. Инстинктът им изисква да имат до себе си надежден и силен защитник, затова са значително по-загрижени от мъжете за изграждането на семейство. На много жени животът без семейство им се струва напълно безсмислен.

Всичко това се отнася и до успешно реализиралите се жени. След като се разделят със слабите си съпрузи, те могат да преуспеят в работата и да решат жилищните и финансовите си проблеми. Душата иска „силно рамо“, компетентен и самостоятелен мъж. И тук възникват напълно логични проблеми. Перспективите на една силна дама да се намери „крепко рамо“ са доста ограничени. Колкото по-високо се е изкачила тя, толкова по-малки са шансовете й да открие онова, за което си мечтае/по-скоро, което й налага собствения й инстинкт/. Свободни мъже по принцип има много, но те са с нисък рейтинг и затова не предизвикват интерес в тези жени. Понякога са тъжни перспективите пред онези, които като че ли са съумели да докажат своята самостоятелност и деловитост. На мъжете им е по-леко в това отношение, тъй като инстинктът не ги кара да поглеждат нагоре и да търсят „високорангова“ партньорка. По-скоро обратното. Колкото и нисък да е социалният статут на мъжа, винаги ще се намерят множество жени с още по-ниско положение, за които той ще бъде желан.

Тази ситуация не е измислена, тя се явява честа тема за консултации с психолози. Разбира се, от нея се намира изход стига да нямате страхове и ограничаващи убеждения, а също да сте в състояние спокойно да формирате образа на своя любим.

Препоръки за самотни Амазонки:

• Престанете да осъждате мъжете като биологичен вид.
• Правете комплименти на мъжете.
• Не гледайте мъжете преценяващо, а меко, по женски.
• Не демонстрирайте моментално успехите си на мъжа, който ви е харесал.
• Ако сте решили да дадете някакъв съвет на мъжа, не го правете с покровителствен тон.
• Скривайте силата си, позволявайте да се грижат за вас.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

КОГА СЕКСЪТ НЕ НОСИ РАДОСТ?

Интересен е въпросът, кога човек започва да избягва секса. Той се старае да го практикува по-рядко тогава, когато изпитва недостатък на жизнени сили. Къде обикновено отива нашата енергия, ще изброим основните източници в тази статия:

• Интензивна работа – физическа или умствена, отнемаща много сили
• Хроничното недоспиване довежда до изтощаване на нашите „акумулатори“
• Прекомерното съчувствие и съпреживяване представлява процес на интензивно отдаване на жизнените ни сили на друг човек, в резултат на което енергетичното тяло отслабва
• Постоянният и неконтролируем бяг на мислите в главата на процес на непрекъснато изпращане на вашите жизнение енергии към човека, за когото си мислите
• Ежедневните негативни преживявания са процес на натрупване на негативни мисъл – форми и блокиране на естествените енергетични потоци в тялото на човека, в резултат на което цялата му енергия спада
• Еднообразната и безинтересна работа /домакинстването/ често довежда до негативно възприемане на собствените действия и резултатът е оттичане на жизнените сили
• Силното изхвърляне на енергии по време на конфликти и чести скандали предизвиква проблеми с енергетиката.

Разбира се, съществуват и други канали, по които може да изтичат жизнените сили на човека. Важен в случая е фактът, че в резултат на всичко това той се чувства уморен, обезсилен, стремящ се единствено към почивка. Най-често подобни състояния изпитват жените, на чиито плещи лежат грижите по дома и възпитаването на децата, обикновено съчетани с припечелването на пари. Жената е уморена и си мечтае само за почивка, а мъжът изведнъж казва: „Искам секс“. Естествено нейният инстинкт за оцеляване протестира срещу такова насилие и намаляване на жизнения потенциал, организмът й не иска да изпуска при оргазма енергии, които и така са недостатъчни.

Същото е при мъжа. Ако той работи прекалено много и изразходва за това целия си потенциал, просто няма да има какво да отдаде в секса. Организмът започва да се защитава от вредния процес на загуба на енергия чрез блокиране на възбудата, тоест чрез импотентност. Разбира се, за импотентността може да има много причини, но липсата на излишна енергия определено е една от тях. Жизнените сили са недостатъчно и те може да се насочат или нагоре – за работа с главата, или надолу към половия орган, но не стигат и за двете места. Именно поради тази причина интензивно работещите хора, често са безсилни сексуално. И обратно „нискоранговите“ мъже, които се занимават с по-примитивен труд, без интелектуални натоварвания, имат голям енергетичен ресурс и по-голяма сексуална активност, която често се оказва неизползвана от жените.

Така, че сексът е лишен от радост тогава, когато нямате излишни енергии, които бихте могли да използвате с удоволствие по време на половия акт.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

КЪДЕ ГРЕШИМ КАТО РОДИТЕЛИ?

„Да обичаш децата си до смърт“ е странен израз. Но ние родителите, добре знаем какво означава той. Понякога любовта към децата ни е по-голяма, отколкото думите могат да изразят, по-голяма, отколкото можем да понесем. Няма нещо, което да не можем да направим за децата си, без значение колко сме уморени или болни, дали имаме работа, нуждите на детето ни винаги са на първо място.

Много родители задоволяват децата си като компенсация на своето собствено оскъдно детство или родителско отношение, с което са се сблъскали. Много родители обичат да казват „да“, защото, когато са били деца, са чували само „не“. Тези родители угаждат и дават на децата вещи, внимание и обич – не толкова заради несъзнателното възмущение спрямо миналото, колкото поради съзнателен избор, целящ да достави радост и да поддържа високия дух в децата. Те насърчават в децата си желанието им да искат, да изискват, да взимат и да се радват на живота, както самите те никога не са могли да направят. Не са рядкост родителите, които угаждат и харчат за децата си така, както никога не биха направили за себе си. Има много причини, поради които родителите разглезват децата си. Тези причини са толкова различни, колкото и детските лица и са свързани с:

• умора
• несигурност
• страх да не разсърдите детето
• страх да не би да не сте най-добрия приятел на детето
• страх, че детето няма да ви хареса
• бунт срещу собствените родители
• прекомерна заетост с работа или други неща
• страх, че ще повлияете на самочувствието на детето
• желание за отвличане на вниманието му от семейни кавги
• изтощение от това, да сте самотен родител
• нежелание да отделите време и усилия
• вина
• несъзнателно удоволствие от лошото поведение на детето или неговото неподчинение

За жалост, вие и вашето дете не можете да си позволите да чакате да стигнете до прозрението какво ви кара да действате по този начин. Причините обикновено са дълбоко заровени. Можете, разбира се, да се подложите на психотерапия и да ги разкриете.

Детето има нужда от промяна, която да започне сравнително скоро. Досега сте правили промени и сте видяли признаци на подобрение. Запазете ги и се погрижете тези първи стъпки да ви напомнят, че сте на прав път.

След като започнете по-ефективно да се справяте с разглезването, ще откриете, че то е свързано и с други аспекти от вашето поведение на родител. Например с подобряване на уменията ви да дисциплинирате, детето ще има все по-малка нужда да бъде дисциплинирано.

Подобряването на родителските ви умения и поведение, както и на поведението на детето, ще ви помогне да разберете причините, които са ви спирали да предприемете подобни действия по-рано, а това на свой ред ще ви направи по-добри и по-лесно справящи се родители. Голяма част от родителството не е наша втора природа, но въпреки това родителите могат да усвоят тези умения, да ги превърнат в естествена част от поведението си и да започнат да ги прилагат автоматично.

Човешко е родителите да търсят разумно обяснение за поведението на децата в тяхната незрялост и да се успокояват, че те ще надраснат разглезването, човешко е също така да мислят, че ще имат много възможности да се справят с разглезването, когато децата поотраснат.

Да приемем, че вече сте привлекли вниманието на детето, обявили сте война на разглезването и вече сте спечелили първата битка. Преди да решим накъде да поемем, трябва да разгледаме отблизо йерархията на властта у дома. В голяма част от случаите се открива проблем в това кой командва. Днешните родители се чувстват някак неудобно в ролята на авторитети. Вместо да казват на детето какво да прави, те го питат. Исканията се превръщат във въпроси, а въпросите във възможности за избор.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

ХИПОХОНДРИЯТА – УЖАСЯВАЩИЯ СТРАХ ОТ БОЛЕСТИ

При страхово-хипохондричната невроза най-често всичко започва по някакъв конкретен повод, предизвикващ чувство на страх. Един млад мъж например, присъства на сватба и след като се е хранил и пил, получава силно главоболие. Някой му дава таблетка кофенал, след известно време той взема още една, тъй като главоболието не преминава. Отива си вкъщи и когато, вече се готви да си ляга,  получава силно сърцебиене със страх, че умира. Целият се изпотява, разтреперва се и докато дойде повиканият лекар, всичко преминава но остава опасението, че това скоро ще се повтори и тогава ще настъпи краят. Болният живее непрекъснато в тревожно очакване и наистина при вълнение и неприятности кризите на страх и сърцебиене се повтарят, макар и рядко. След тези случаи той непрестанно се страхува и това усещане се обостря особено вечер, тъй като нощем „по-трудно се намира лекарска помощ“. Ако отиде в друго населено място, болният се осведомява най-напред за поликлиниката и болницата. Страхува се да остане сам вкъщи, постоянно опипва пулса си, държи се за сърцето и тежко въздиша. Пази се от всякакви усилия, почти не прави движения и се изживява като тежко болен, който очаква всеки момент своя край от сърдечен инфаркт.

В повечето случаи опасението от някакво заболяване, чрез което ще настъпи смъртта, се появява повод смъртта на някой близък, приятел или роднина. Безспорно за възникване на страха при хипохондричната невроза голяма роля играят общият невротичен фон и въображението на болния, което по своему невярно и хиперболично преработва и физиологично възникналата тахикардия, и телесните промени, съпътстващи някои банални и невинни разстройства.

Клинично страховата-хипохондрична невроза по своя афект се приближава силно до страховия пароксизъм на фобията. Например една болна, която има фобия от мишки, с неудоволствие слуша да се говори за мишки, като същевременно разбира неоснователността на този страх, тъй като мишката липсва в момента. Разговор, в който се говори за мишки, предизвиква в нея тръпки по тялото и изпотяване на ръцете. Тази жена обаче се държи съвсем иначе, ако види мишка в стаята или дочуе шум и гризене от мишки. Тя става възбудена, неспокойна, получава сърцебиене, стягане в гърдите, задушава се, започва да трепери, да се поти, променя цвета на лицето си, косите й настръхват. В този момент на пароксизъм въпреки всичко болната не може да се овладее. Обхваща я паника и тя избягва навън. Именно подобно преживяване изпитват болните със страхово-хипохондрична невроза, когато почувстват сърцебиене, болка, виене на свят или изтръпване на крайниците. Докато обаче при фобията пароксизмът се обуславя от обект и ситуация, които са извън болния, при страхово-хипохондричната невроза пароксизмът се отключва от представите и въображението на болния. Дори в съвсем спокойно състояние и добро настроение, ако през ума на болния мине мисълта, че сърцето му може да спре, той вече е в паника.

При деца и юноши според познанията и опита им страхът се предизвиква предимно при неясната мисъл за смъртта. Обикновено той настъпва в часовете на самота, умора, надвечер, дори в присъствието на други членове на семейството. Често пъти съпруги или съпрузи на починали болни започнали да се опасяват, че са болни от същата болест, от която е починал техния партньор. Понякога начало на заболяването слага един разговор за някаква болест или внезапна смърт. Болните твърдят, че мисълта за грозящата ги болест не ги напуска нито през деня, нито през нощта. Сънят им се нарушава, апетитът намалява, загубват интерес и желание за работа. Съзнанието им е обсебено от мисълта за признаците на болестта и макар да се оглеждат в огледалото и да виждат, че са добре и да се опипват, за да се уверят, че не са болни, те все пак наблюдават всяко най-малко усещане в тялото. Те ходят от лекар на лекар, оплаквайки се, че са болни и обречени на смърт, с надеждата да чуят, че не са болни. Понякога след такъв опровергаващ опасенията им разговор те изведнъж се ободряват и си отиват спокойни: „Аз все си мислех, че може и да не съм болна, а само мислено се измъчвам, но не бях сигурна.“

За отбелязване е, че и неуки и образовани хора не са пощадени от страхово-хипохондричната невроза. Дори образованите се страхуват повече, защото, се самонаблюдават и премислят колко много ще загубят със смъртта си. Накратко, страховата невроза е с хипохондричен облик и хипохондрично съдържание. Тя е свързана с мисълта за смъртта като символ на най-страшното, което се противопоставя на живота.

Прави впечатление, че тези, които страдат от фобии и страхово-хипохондричната невроза, в миналото са преживели някакъв страх или поредица от страхови ситуации. Изглежда, че при астенизиране и преумора, при общо невротизиране първоначално изживеният страх, който дотогава е бил уравновесяван и потискан, се възпламенява отново поради отпадане на вътрешното задържане. Тъй като липсва първоначалната ситуация, той се асоциира с други мисли и представи, отнасящи се до собственото благополучие. Причината се крие в отслабването на задържащия процес в мозъчната кора, който е фило и онтогенично по-нов и крехък и който главно моделира уравновесеното човешко поведение и регулира равновесието между кора и подкорие.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

СТРАХОВО-ХИПОХОНДРИЧНА НЕВРОЗА

Докато страховата невроза, проявяваща се с отделни краткотрайни пристъпи на панически страх без особен повод, е сравнително рядко явление, то е страхово-хипохондричната невроза, която като понятие се оформи през последните две-три десетилетия, има голям обхват и практическо значение тъй като се среща сравнително често. Страхово-хипохондричната невроза всъщност доминира сред фобиите и страховите състояния, които се срещат и в амбулаторната и в клиничната практика. Мнозинството от болните, които търсят лекарска помощ, страдат от страхово-хипохондрична невроза. Под това понятие, което се употребява и от Никола Шипковенски и от Хр. Христозов, ние разбираме онези натрапливи страхови състояния, които имат за предмет опасения, че физическото или психическото здраве на индивида е затрашено. Следователно тук се отнасят кардиопатофобиите, карциномофобиите, нозофобиите, алиенофобиите и голяма част от състоянията, описвани в чуждата литература като агорафобии.

Общата картина на страхово-хипохондричната невроза е следната: болният, който по един или друг повод, стигне до мисълта, че е болен, например от рак в главата или някъде другаде в тялото, от сърдечно заболяване, респективно инфаркт на миокарда, или от някакво друго заболяване, както и от възможно психическо заболяване, е непрекъснато обсебен от мисълта за това заболяване, за опасността, която го дебне, и за последиците, които ще настъпят евентуално след неговата смърт. Под влияние на тази натраплива мисъл, доминираща в съзнанието на болния, всички физиологични промени и усещания за болка и вътрешен дискомфорт, за ускорена сърдечна дейност се тълкуват като неопровержим признак за настъпилото заболяване. Болните се откъсват от всекидневните си задължения и интереси, апетитът им намалява, появяват се безсъние и главоболие и те наистина започват да живеят с мисълта, че са тежко и неизлечимо болни, което ги прави потиснати, мрачни и отчаяни, без настроение и неспособни да се радват. Те не мислят за нищо друго, освен за себе си и своето заболяване, постоянно се държат за сърцето, непрекъснато си мерят пулса, зорко се самонаблюдават. Много от тях се залежават или остават вкъщи от страх да не би да им прилошее навън, на улицата, в автобуса и, от една страна, да се изложат, а от друга – да няма близък човек, който да им окаже помощ в момента на прилошаването. Ако направят опит да излязат извън дома си, те чувстват, че краката им се подкосяват, вие им се свят, появява се сърцебиене, изпотяване, обзема ги страх и за тях това е поредното доказателство, че не бива да излизат навън, защото наистина са болни.

Много от страхово-хипохондрично болните, особено тези, които са преживели прилошаване на работното или на друго публично място, се чувстват добре вкъщи и могат да вършат домакинската си работа. Но други започват да се страхуват да останат сами у дома, понеже се опасяват, че може да ги изненада прилошаване с лош край, когато са сами и наоколо няма близък човек, който да им се притече на помощ. Друга категория страхово-хипохондрично болни, които все още са заставени от обстоятелствата да се движат свободно, изпитват панически страх пред настъпването на нощта, когато всички всички около тях спят или когато се намират в непознато населено място и трябва да пренощуват там. Такива болни, още щом пристигнат в чуждото населено място, се информират най-напред за това, къде се намира поликлиниката, къде се намира болницата, или ако е село, къде се намира здравната служба. Знаем слуаи когато болният, страдащ от кардиопатофобия или от страх, че ще му прилошее, нощува в колата си пред здравната служба или пред поликлиниката. Много от болните се разглеждат като агорафобни, тоест страхуващи се от улици и площади, са всъщност страхово-хипохондрични болни, които поради страха от прилошаване, казано най-общо, или поради страх да не получат мозъчен кръвоизлив или сърдечен инфаркт, не излизат от жилищата си, опасявайки се да не би да изпаднат в нужда и да се изложат пред хората, които ще ги видят в жалкото им състояние на прилошаване.

Обикновено когато, на страхово-хипохондричните им се наложи излизане, те биват придружавани от близки, които ги завеждат на работа и след това ги връщат обратно у дома. Близките ги придружават при покупки, близките ги водят на лекар. Болните не смеят да направят нито крачка навън. За други пък, които се страхуват дори да останат сами вкъщи, е необходимо присъствието на втори човек и там. Един от родителите, съпругът или съпругата, трябва да са винаги у дома. Измежду така наречените агорафобни най-много са тези, които някога са получили някакво прилошаване, обикновено съпроводено със сърцебиене, задух, изпотяване, безсилие на работното място или където и да е вън от собственото им жилище.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“