Детско-Юношески проблеми

ДНЕВНИЯТ СЪН ПРАВИ ДЕЦАТА ПО-ЩАСТЛИВИ И ПО-УМНИ

Преминавайки от детската градина в училище, много деца са щастливи, че вече не им се налага да спят през деня: някой просто не иска да прекарва времето си в сън, а някой счита изоставянето на такава почивка за признак на порастване.

Учените от Университета на Пенсилвания и Калифорнийския, както и от  университетът в Ървайн настояват, че учениците се нуждаят от дневен сън за нормално когнитивно и емоционално развитие.

В хода на новата работа екипът анализира данни за три хиляди деца на възраст 10-12 години. Информацията беше събрана в Китай, където учениците от началните и средните училища спазват режим, който предписва дневен сън.

Всеки от участниците в проучването докладваше за честотата и продължителността на дневния сън, а учителите предоставиха информация за постиженията на децата в училище и тяхното поведение. Освен това специалистите се интересуваха от резултатите от когнитивни и психологически тестове, както и от физическите показатели на децата (индекс на телесна маса и нива на кръвна захар).

Събирането на данни се извършваше от 2011 до 2013 г. и изследователите успяха да преценят как се променят показателите на децата, докато учат в четвърти, пети и шести клас.

След това учените анализирали връзката между всеки индикатор и дневния сън, като взели предвид пола на детето, образованието на родителите, продължителността на нощния сън и други фактори.

В резултат се оказа, че децата, които спят през деня, са по-щастливи, проявяват по-добър самоконтрол, имат по-малко поведенчески проблеми и по-високо ниво на интелигентност в сравнение с връстниците си, които отказват да спят през деня.

Особено забележима беше разликата в академичната ефективност, корелираща с дневния сън, сред шестокласниците. И така, при деца, които са спали три пъти седмично през деня и по-често, академичната ефективност е била по-висока със средно 7,6%.

Любопитно е, че момичетата спяха през деня средно по-често от момчетата, а шестокласниците – по-често от четвърто и петокласниците.

В същото време авторите на изследването отбелязват, че много лабораторни проучвания, включващи хора от всички възрасти, са показали, че дневният сън може да подобри изпълнението на отделни когнитивни задачи. Именно и затова учените съветват студентите да посмят малко преди изпит. 

В бъдеща работа специалистите възнамеряват отделно да разгледат някои от идентифицираните връзки. Например, те се интересуват защо децата на по-образованите родители спят по-често през деня, отколкото децата, чиито родители са по-слабо образовани.

Авторите също са уверени, че новите данни трябва да бъдат внимателно проучени от педиатри и служители в образованието и здравеопазването.

Не толкова отдавна, припомняме, експертите получиха данни, които показват, че по-късният старт на уроците в гимназията подобрява качеството на съня на подрастващите, както и увеличава посещаемостта и академичните постижения. Възможно е обаче дневният сън да бъде също толкова ефективен начин за подобряване на образователния успех на учениците (както и за намаляване на времето, прекарано пред компютрите и телефоните), заключават изследователите.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

КАКВО ДА ПРАВИМ, АКО ДЕТЕТО НИ Е ПО-АКТИВНО ОТ НАС?

Късмет или не, не мога аз да преценя! Но ако детето ви е по-активно от вас, то определено няма да скучаете. Всеки човек, роден на земята, има свои собствени характеристики и свой потенциал. Той е индивидуален. Осъзнатото отношение към факта, че сме различни, позволява на родителите да не адаптират децата си към себе си, а да вземат предвид техните характеристики. Така че, твърде бързото и активно дете понякога кара родителите да му приписват всякакви заболявания. Да, има заболявания при децата, но има деца със специални особености на нервната система, те живеят с различна скорост.

Ако имате дете, което нямате време да следвате, тогава е много важно да го научите на безопасно поведение възможно най-рано. Добре е, че то ще готви с вас, като хвърля картофи в тенджера, или ще види как да газира сода и ще се научи как да прави палачинки преди останалите. Активните деца не могат да бъдат затворени и да им е  забранено да се интересуват от света и да задават въпроси. Активността ще се натрупва, ще се създаде напрежение и е възможно вие да бъдете във вражда с детето си. В действителност просто трябва да приемете факта, че вашето дете е такова и че за да е наред всичко с него, то трябва напълно да задоволи нуждата си от активност. 

Игри на открито, спорт, игра на барабанен комплект, интелектуални лабиринти, инструкции от вас, обяснения на различни  въпроси защо и как – ще направят живота ви завладяващ и уникален. Децата растат много бързо и ако не се наслаждавате на процеса, тогава не можете да направите много.

На какво трябва да обърнете внимание при такива деца: обучението на координация, внимание, съзнателно отношение към действията и последиците от действията, особено по отношение на тяхната собствена безопасност и безопасността на другите. Задачата на родителите е да научат тези деца да използват своята дейност в полза и на себе си и на другите. Спомням си, че на рецепцията една майка ми се оплакваше от активния си син, от поведението и реакциите му. След пет минути в офиса детето започна активно да изследва всичко, да търси какво да прави, не отговаряше на коментарите на майка си, интересът му беше по-силен. Какви мислите, че действия на майката биха помогнали за решаването на проблема? О, не, не строгост. Това, за съжаление, е типичния отговор. Тайната тук е да се присъедините и да обмислите всичко, да се съгласите да си сътрудничите и да си направите почивки, за да разгледате територията, която може да бъде предварително разделена на квадрати или ъгли с детето. 

Бизнес подходът и сътрудничеството работи чудесно с такива деца, те обичат да получат своето и го правят достатъчно бързо. Но само не забравяйте, че вие ​​сте водещият, а не детето. И цялото това изкуство не е нужно да „върви по вода“, а да си взаимодействате компетентно. Важно е да се научите как игриво да избягвате емоционалните мини с активните деца и да тренирате способностите си да останете спокойни и в хармония.

Практикувайте техники, които помагат на вас и вашето дете да преминете от развълнувано състояние към спокойствие, измислете ритуали за лягане, начини да преминете към опознаване на света и ситуациите стъпка по стъпка, тренирайте родителството си и обичайте децата си, такива каквито са, независимо дали са по-активни или по-спокойни. Не мислете, кое на вас ви се иска, както и че би ви било много по-лесно, ако имате спокойно и кротко дете. Ужавайте природата, характера и темперамента на детето. Не ги пречупвайте. Адаптирайте се към тях, като водите детето по безопасен път на забавления и опознаване на света.

Център за Психология и Психотерапия „Промяна“

КЪДЕ ГРЕШИМ КАТО РОДИТЕЛИ?

„Да обичаш децата си до смърт“ е странен израз. Но ние родителите, добре знаем какво означава той. Понякога любовта към децата ни е по-голяма, отколкото думите могат да изразят, по-голяма, отколкото можем да понесем. Няма нещо, което да не можем да направим за децата си, без значение колко сме уморени или болни, дали имаме работа, нуждите на детето ни винаги са на първо място.

Много родители задоволяват децата си като компенсация на своето собствено оскъдно детство или родителско отношение, с което са се сблъскали. Много родители обичат да казват „да“, защото, когато са били деца, са чували само „не“. Тези родители угаждат и дават на децата вещи, внимание и обич – не толкова заради несъзнателното възмущение спрямо миналото, колкото поради съзнателен избор, целящ да достави радост и да поддържа високия дух в децата. Те насърчават в децата си желанието им да искат, да изискват, да взимат и да се радват на живота, както самите те никога не са могли да направят. Не са рядкост родителите, които угаждат и харчат за децата си така, както никога не биха направили за себе си. Има много причини, поради които родителите разглезват децата си. Тези причини са толкова различни, колкото и детските лица и са свързани с:

• умора
• несигурност
• страх да не разсърдите детето
• страх да не би да не сте най-добрия приятел на детето
• страх, че детето няма да ви хареса
• бунт срещу собствените родители
• прекомерна заетост с работа или други неща
• страх, че ще повлияете на самочувствието на детето
• желание за отвличане на вниманието му от семейни кавги
• изтощение от това, да сте самотен родител
• нежелание да отделите време и усилия
• вина
• несъзнателно удоволствие от лошото поведение на детето или неговото неподчинение

За жалост, вие и вашето дете не можете да си позволите да чакате да стигнете до прозрението какво ви кара да действате по този начин. Причините обикновено са дълбоко заровени. Можете, разбира се, да се подложите на психотерапия и да ги разкриете.

Детето има нужда от промяна, която да започне сравнително скоро. Досега сте правили промени и сте видяли признаци на подобрение. Запазете ги и се погрижете тези първи стъпки да ви напомнят, че сте на прав път.

След като започнете по-ефективно да се справяте с разглезването, ще откриете, че то е свързано и с други аспекти от вашето поведение на родител. Например с подобряване на уменията ви да дисциплинирате, детето ще има все по-малка нужда да бъде дисциплинирано.

Подобряването на родителските ви умения и поведение, както и на поведението на детето, ще ви помогне да разберете причините, които са ви спирали да предприемете подобни действия по-рано, а това на свой ред ще ви направи по-добри и по-лесно справящи се родители. Голяма част от родителството не е наша втора природа, но въпреки това родителите могат да усвоят тези умения, да ги превърнат в естествена част от поведението си и да започнат да ги прилагат автоматично.

Човешко е родителите да търсят разумно обяснение за поведението на децата в тяхната незрялост и да се успокояват, че те ще надраснат разглезването, човешко е също така да мислят, че ще имат много възможности да се справят с разглезването, когато децата поотраснат.

Да приемем, че вече сте привлекли вниманието на детето, обявили сте война на разглезването и вече сте спечелили първата битка. Преди да решим накъде да поемем, трябва да разгледаме отблизо йерархията на властта у дома. В голяма част от случаите се открива проблем в това кой командва. Днешните родители се чувстват някак неудобно в ролята на авторитети. Вместо да казват на детето какво да прави, те го питат. Исканията се превръщат във въпроси, а въпросите във възможности за избор.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

ДЕПРЕСИЯТА ПРИ МЛАДИТЕ ХОРА

Има много общо между депресията при децата и депресията при възрастни хора, но съществуват и важни различия.

Но много от симптомите на депресията са едни и същи при младите хора и при възрастните. Както и при възрастните, появява се промяна в настроението, която продължава дълго време. Възникват и физически симптоми като лош или пък твърде продължителен сън, както и ниска физическа активност и обща отпадналост. Също така се проявяват психологически симптоми като лошо концентриране, черногледство в отношението към света и социалното положение на засегнатия от депресията млад човек.

Обаче повечето младежи не признават, че се чувстват потиснати, дори поведението им да се е променило и те да са станали по-раздразнителни или ядосани. Няма никакъв особен начин, по който да се проявява депресията у децата. Някои от тях привличат вниманието на лекаря, защото се оплакват от главоболие, стомашни болки или болки в костите, въпреки че не може да се открие причината за това състояние. Други отиват за първи път при лекаря заради самонараняване, безразличие към външния си вид, отпуснатост и загуба на интерес, а при трети първият признак е промяна в поведението, например влошаване на успеха в училище или пък повишено желание да спорят и противоречат.

Симптомите на депресията варират в зависимост от възрастта. По-малките деца се оплакват по-често от физическата проява на депресията като главоболие и болки в стомаха, и обикновено не изглеждат депресирани. Юношите по-често се оплакват от лошо настроение и имат повече суицидни мисли.

Проучванията показаха, че много млади хора имат някакви депресивни симптоми, но те не са достатъчно сериозни за да се смятат за проява на заболяване или да изискват лечение.

Опитите да се отличат депресиите от нормалните промени на настроението при тийнейджърите понякога са трудни. Един от признаците е, че депресираните тийнейджъри загубват интерес към радостите на живота и имат ниско самочувствие. Ако ги запитате за техните положителни качества, те почти нямат какво да кажат, смятат себе си за хора без качества и се самообвиняват за положението, в което са се намерили, но не са в състояние да променят нещата. Когато това се добавя към признаците на депресия, срещани във възрастните, като лошо концентрация, липса на увереност в себе си, а в тежки случаи – фикс идеи и суицидни мисли, поставянето на диагнозата не е особено трудно.

Диагнозата за заболяване от депресия се поставя, когато симптомите причиняват значителни лични страдания и социални неприятности.

Често пъти поставянето на диагнозата изисква време. Както и при възрастните, много млади хора са доста сдържани при посещенията си при психолога или психотерапевта. Както и при възрастните, депресията у младежите може да се класифицира като лека, умерена или тежка зависимост от броя и силата на наблюдаваните симптоми.

Едно от общоприетите правила е, че депресията се нуждае от лечение само ако пречи на някого да върши нещата, които иска да направи, или пък ако променя способността му да ги направи, например ако пречи на училищните занимания на младежа. В останалите случаи по-слабите симптоми трябва само да се наблюдават.

Депресията у младите хора се среща по-рядко, отколкото при възрастните. Всяка година в Англия например, страдат 1 процент от децата преди пубертета и 3 процента от подрастващите в пубертетна възраст.

Някои от причините за депресията при децата са сходни с причините за депресия при възрастните, например наследствеността, семейна среда или личностни особености. Други, например тормоз от съученици, даване за отглеждане в сиропиталище, личностно и социално развитие в годините на израстване, промени в хормоните и умственото развитие са специфични за младите хора.

Над 95 процента от сериозни случаи на депресия у младите хора засягат деца и юноши с проблеми, съществуващи от дълго време, от типа на семейни или брачни трудности, развод и разбиване на семейството, домашен произвол, физическо и сексуално насилие, трудности в училище или провали на изпитите.

Само много малък брой депресии при децата и юношите могат да настъпят в други случаи и обикновено са резултат на критични жизнени ситуации, като прекаленото учене за тежки изпити. Депресията се пробужда от събитие, което има силен отрицателен ефект, от рода на раздяла на родителите или трудности в отношенията с близък приятел.

По-дълбока важна причина за стреса е социалният стрес и затова случаите на депресия са повече от бедните райони, в семействата с един родител, в семействата с родители, които са били слаби ученици и при децата, които са под наблюдение от местните власти или пък са затворени в специализирани училища за млади нарушители на реда.

Депресията в децата и юношите обикновено се проявява заедно с други психически проблеми, например наркомания, алкохолизъм или свръхактивност.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

ПРИЗНАЦИ НА РАЗГЛЕЗВАЩИТЕ РОДИТЕЛИ И КАКВО МУ Е ЛОШО НА РАЗГЛЕЗВАНЕТО

Родителите прекарват голяма част, ако не цялото си време, с поглед, насочен напред. Всеки един обичаен ден е достатъчно изморителен. Кой има енергията и желанието да погледне назад и да анализира случилото се?

Отделете минутка и вижте колко от симптомите на разглезващия родител се отнасят до вас и вашето поведение като родител:

• Детето ви игнорира.
• Детето се държи зле с вас.
• Вие оправдавате поведението на детето.
• Спасявате детето от последствията от постъпките му.
• Подготвяте домашните за училище.
• Крещите и натяквате.
• Говорите с рязък и обиден тон.
• Манипулирате и купувате всеки опит за съдействие.
• Заплашвате без резултат.
• Постоянно обяснявате какво искате да кажете.
• Не можете да казвате „не“.
• Страхувате се да не би да не удовлетворите детето.
• Чувствате се като ужасен родител.
• Забравили сте какво е да си родителят, който харесвате или искахте да бъдете.

Детето има нужда от граници и правила, според които да расте, и ги търси, когато те липсват. Едно дете, което постоянно тормози родителите си, най-вероятно търси ограниченията, от които има нужда, за да порасне. Неговото изискващо и разрушително поведение се дължи до голяма степен на факта, че ви тества, вас, своите родители, за да разбере какво безобразно действие най-накрая ще ви накара да реагирате конструктивно. Дълбоко стаено желание у детето да открие строгия родител почти винаги се появява в образа на едно по-спокойно, по-отзивчиво и по-доволно дете, което ще откриете в часовете и дните, последващи края на разглезването.

Родителите трябва да вземат твърдо решение за промяна. Трябва заедно да обсъдят поведението си и и да гласуват за овладяването на сегашното положение. Трябва да се разберат помежду си, че решават да променят родителското си поведение. Отговорност на родителите е да изградят свой образ за по-щастливо и по-хармонично семейство, все едно създават важен указ, засягащ въпроса за по-добри училища или световния мир.

За всички е ясно, че децата имат нужда от любов и дисциплина. Те трябва да се научат да се справят с живота, ако искат да преуспеят. Трябва да се научат на търпение и смирение. Да знаят как да се справят с неуспехите, със собствените си грешки, да виждат лошите неща, които са извършили, и да се стараят искрено да ги поправят и тн. Но много от родителите пренебрегват принципите на родителството, които самите те смятат за истински и важни. Дали защото не искат да правят това, което техните майки и бащи са правили, или защото са сигурни, че подхранването на самочувствието на детето ще го отведе към щастието или пък просто са твърде уморени, за да се справят по-добре.

Но каквато и да е причината – всичко завършва по един и същ начин. Твърдо често родителите се предават на своите хленчещи, властни, зле държащи се деца. Всички знаем, че това води до нервни часове, изпълнени със суетня и борба за власт. Но как се отразява слабият родителски контрол върху бъдещето на децата ни?

Здравата и морална психика не се изгражда лесно с едно щракване на пръстите. Любовта сама по себе си също не може да спаси положението. Израстването без дисциплина е бреме за децата. Без нашето внимателно, но твърдо ръководство, има опасност те да станат незрели и егоистични бунтари, които никога няма да са доволни и които смятат, че са над законите на човешката съобразителност и уважение. Тези пораснали деца може да развият непоносимост към голяма част от нещата от живота, които са скучни, непривлекателни и изискват усилена работа или постоянство. И още по-лошо, деца, които не  са свикнали да се съобразяват с правила, са изложени на опасността да се забъркват в по-големи проблеми с пари, с полиция и тн. Колкото и да е изненадващо, презадоволяването може да направи тихите деца с добро поведение – по-тревожни и по-измъчвани от гняв хора.

Опитвайки се да направят живота на децата си по-лесен, родителите всъщност рискуват да постигнат онова, от което се страхуват най-много – децата им да се превърнат в хора с ниско самочувствие, които безпомощно се оставят да бъдат водени от външни неща, които определят кога да са щастливи, удовлетворени, мотивирани и дори кои да са най-важните им цели. Обикновено, каквито и да са проблемите у дома, родителите имат чувството, че именно те са провалили децата си. Към това се прибавят и други болезнени чувства, които понякога предизвикват агресивно поведение. И едно последно предупреждение – не обвинявайте детето, че е разглезено. Когато са прекомерно разстроени, раздразнени или обезсърчени, родителите са склонни да лепят етикети: „Ти си егоист!“, „Ти си ужасно дете!“, „Не знам как се разглези толкова!“. Всъщност е тъкмо обратното, вие знаете най-добре.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

ПОМОЩ! РАЗГЛЕЗЕНО ДЕТЕ

Детето ви хленчи, изисква и се оплаква непрестанно. Крещи в магазина, избухва внезапно в ресторанта и спира да диша или плаче у дома, докато не посинее или не получи своето. То почти не забелязва онова, което правите за него, приема всичко за даденост и винаги иска и още и още. Независимо от усилията ви, детето забелязва само какво не сте направили за него в последните няколко минути или часове. При най-слабото раздразнение ви смъмря сърдито и иска да признаете колко сте лоши или че не го обичате.

Вие давате всичко, на което сте способни, но то не желае да ви отвърне с нищо и ви принуждава да се борите за всяка частица съдействие. Вашите думи или наставления рядко стигат до детето. То настоява за постоянни обяснения, обвинява ви в нечестност и като някой второразреден адвокат защитава гледната си точка, докато накрая не издържате, предавате се и купувате още една играчка, позволявате му още веднъж да не си легне навреме, изоставяте още една граница.

Ако всичко това или част от него ви звучи познато, детето ви може да е разглезено. Безпомощността ви да промените нещата не се дължи на липса на обич или грижа, нито пък на безразличие. Разглезеното поведение на детето има огромно значение за вас и не само защото, ви стресира и тормози. Колкото повече детето ви разстройва и изтощава, толкова притесненията ви нарастват и надхвърлят въпроса, какво ви струва да живеете под тиранията на детето.

Вие се притеснявате как разглезването ще се отрази на живота му не само вкъщи, но на детската площадка и в училище. Опасявате се за бъдещето му, тъй като знаете, че разглезените деца често се превръщат в разглезени възрастни, неспособни да възприемат и да се справят с ограниченията, трудностите и отговорностите на възрастния човек. Осъзнавате, че презадоволените деца са склонни да се тревожат повече, да изападат в депресия и да се въвличат в проблемни връзки. Знаете, че разглезените деца рискуват да наследят твърде тънка и чувствителна външна обвивка, която не може да ги защити от стрелите и обидите, които животът ще им поднесе. Вие знаете най-добре какъв е бил животът у дома и се страхувате от трудната съдба на вашето разглезено, привилигировано дете. Повече от всеки детски психолог знаете какво сте правили досега и какво е трябвало да бъде направено. За съжаление и поради най-различни причини, не сте успели да се справите с проблема или да се държите по-различно. Спокойно. Не сте сами. Огромна част от днешните родители не са щастливи от това положение на нещата, те имат чувството, че са затънали в блато и са безсилни да излязат от него. Някои любящи родители дори се опасяват, че е твърде късно да поправят нанесената вреда. Те обаче не са прави. Не е късно.

Много от родителите на малки деца, които познавам, са претоварени с работа и разпънати на всички страни, но родителите също имат права. Като добър родител заслужавате:

• Да имате авторитет и да бъдете уважавани.
• Усилията ви да бъдат ценени.
• Лично време и пространство без детето.
• Да обичате безумно не само детето, а също и човека до себе си, партньора си и себе си.
• Да се доверявате на личната си преценка по въпросите, свързани с родителството.
• Да преследвате интереси, които не засягат детето ви.
• Да обръщате внимание на нещата, които искате, когато решавате семейни или лични въпроси.
• Прошка, вашата собствена, а също и на децата, за неизбежните моменти на смяна в настроенията, нетърпение или други естествени човешки състояния, често смятани за запазена територия на децата.

Ако не отстоявате своите права, ще навредите не само на себе си, но и на детето.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“