Хипноза

Хипнозата (от гр. хипнос – сън) като клинично понятие се отнася до поведенчески съноподобно състояние с изменение в съзнанието при изборно стеснена възможност за връзка с външния свят и ограничени волеви подбуди.
Тя може да се прилага за обезболяване при операции и при раждане, за лечение на неврози, психосоматични болести и някои соматични заболявания, за осъществяване на регресия на личността и др. Въпреки това при нейното прилагане съществуват рискове. Съгласно нормативната уредба в България хипнозата може да се прилага само с диагностична или лечебна цел, от правоспособни психотерапевти в лечебни заведения, без присъствието на лица, които не са в терапевтичния екип.

Според българският психотерапевт и педагог проф. Георги Лозанов, хипнозата като клинично понятие се отнася до поведенчески съноподобно състояние с изменение в съзнанието при изборно стеснена възможност за връзка с външния свят и ограничени волеви подбуди.
Най-често хипнозата се получава чрез внушение, ето защо мнозина я наричат внушен сън, но тя може да възникне и без внушение. Мнозина болни от психиатричната клиника изпадат в хипнотични състояния спонтанно. Също така, когато по време на естествен сън спящият започне да разговаря с окръжаващите го, без да се събуди, той е в състояние на хипноза. Защото хипнозата е поведенчески съноподобно състояние с рапорт (връзка с външната среда), който се използва за отправяне на внушения с лечебна цел.
Както съществува хипноза без внушение, така съществува и внушение без хипноза /напр. така нареченото плацебо/.

Съзнанието в хипноза може да се променя количествено в най-различна степен. Леките промени са само субективно доловими (чувство на умора, тежест в крайниците, сънливост) – това състояние се нарича „сомнолентност“ (сомноленция).
В по-нататъшния ход на хипнозата връзката с околната среда се стеснява все повече, докато се прекъснат всички сензорни връзки освен онази с водещия хипнозата, която образува рапорта. Сънливостта тогава е по-силно изразена, неизхождащите от хипнотизатора раздрази се долавят смътно. Все пак при събуждане лекуваният има спомен за преживяното в сеанса. Тази степен на промяна в съзнанието се нар. „хипотаксия“.
В следващата по-дълбочина степен, наричана „сомнамбулизъм“, събитията от сеанса се покриват с амнезия. Оставени сами на себе си, хипнотизираните или спонтанно се събуждат, или прекъсват рапорта и преминават в обикновен сън. Тези спонтанни явления може да възникнат и като израз на съпротива срещу внушения, които не са съобразени с мирогледа и нравствените изисквания на лекувания. Това, което е против интереса или основните му становища, въпреки видимо подчинената воля се отхвърля.

МЕТОДИ И МЕХАНИЗМИ

Съществуват редица методи за хипнотизиране:

• направлявана релаксация – авторитарно лице, което с твърд, а понякога и с мек, но категоричен глас внушава съноподобно състояние, което започва от усещане за топлина и релаксация в цялото тяло, която трябва да откъсне лицето от всякакво усещане за околния свят
• направлявани образи
• направлявани дихателни упражнения
• объркващи внушения – внушават се противоречащи се едно на друго състояния
• съноподобно дишане – хипнотизаторът диша като при заспиване, хипнотизирваният съзнателно или несъзнателно имитира
• миръринг – търси се емоционален синхрон като несъзнавано от хипнотизирвания се имитират огледално всички негови действия
• къндишънинг – използват се несъзнавани асоциации с части от по-рано използван комплекс от хипнотизирващи дразнители
• директна брутална сугестия (внушение) за хипнотичен сън – неочаквано се подава хипнотизирваща заповед
• монотонни ритмични дразнения – използва се съноподобното състояние вследствие на тази монотония за допълнителни хипнотични внушения
• фиксация на вниманието върху предмет, усешание или идея – използва се отклоненото внимание за хипнотични внушения
• различни форми на ръководени и диктувани медитации – учител-гуру в момент на медитация ръководи пряко целия психически процес с внушения какво се случва или чувства, като много често използва монотонна музика и говори с тайнствен глас

Общите механизми на всички тези и десетки други варианти на методи за хипнотизиране са:

1. Престижен на ръба на авторитарността хипнотизатор, който умее да модулира гласа си и поведението си.
2. Намален себеконтрол поради пълно доверие, най-често съгласие, умора, релаксация, отклоняване или отслабване на вниманието, моноидеизъм, ейдетизъм и други подобни състояния.

В КАКВИ СЛУЧАИ ПОМАГА И ЛЕКУВА ХИПНОЗАТА:

• Страхови състояния, фобии – агорафобия, клаустрофобия, фобия от летене със самолет, социална фобия и други
• Тревожност
• Натрапливи мисли и ритуали
• Обсесивно компулсивно разстройство
• Хипохондрия – страх от различни заболявания
• Контрол над стреса
• Неврози
• Фибромиалгия
• Паническо разстройство
• Хранителни разстройства – анорексия невроза, булимия, пристъпно преяждане, орторексия
• Зависимости: алкохолна, наркотична, никотинова-тютюнопушене, интернет, хазартна, медикаментозна и други
• Контрол на болката, обезболяване
• Проблеми със съня
• Сексуални проблеми
• Проблеми с концентрацията и паметта
• Психосоматични проблеми
• Депресия
• Лечение на физическото тяло – храносмилателна система – язва, гастрит, колит, синдром на раздразнено дебело черво, алергии, затлъстяване, астма, проблеми с кожата и други
• Контролиране на гняв и агресия
• Занижено самочувствие и липса на увереност
• Изграждане на мотивация
• Личностно развитие
• Придобиване на нови умения
• Проблеми с говора на психическа основа, заекване
• Изграждане на самоконтрол

ХИПНОЗА ПРИ ДЕЦА И ЮНОШИ

Център за Психологична Помощ и Психотерапия „Промяна“

гр. София

тел. 0886 444 024

Работно време: Без почивен ден от 09 ч до 21 ч.