УЧЕНИТЕ ОТКРИХА, ЧЕ ВЪОБРАЖЕНИЕТО МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ВЪЗПРИЯТИЕТО ЗА СВЕТА

Всеки човек има места, които са му особено скъпи, защото са оставили в него приятни спомени: училищен двор, стар сенчест парк или незабележим ъгъл на улицата, където е прозвучала първата срамежлива декларация за любов. След подобно събитие положителните емоции започват да се свързват с място, което преди това не е означавало нищо за дадения човек.

Учените от два института решиха да разберат дали е възможно да се придаде на определени места специално значение с помощта на въображението. За да направят това, Роланд Беноа (Roland Benoit) и Philipp Paulus (Philipp Paulus) от Института за когнитивна психотерапия и невробиология на Макс Планк общество, заедно с Даниел Шактер (Daniel Schacter) от Харвардския университет, се обединяват за да разработят темата. В резултат психолозите са заключили, че това е възможно.

По време на проучването участниците са били помолени да посочат редица места, които не им причиняват никаква емоция, и след това да запомнят хората, които харесват. 

След това, по време на ЯМР сканиране, всеки участник е бил помолен да си представи среща с човек, скъп за него на тази територия. Например, фантазията на водещия автор на изследването Роланд Беноа беше свързана с малката му дъщеря. Представи си как ги качват с асансьора до покрива на изследователския си институт и се възхищават на красивата гледка отгоре.

След въображаемите ситуации, участниците в експеримента бяха помолени да преоценят местата, които преди са нарекли неутрални. Както се оказа, отношението към тях след въображаемото посещение става много по-топло.

Благодарение на ЯМР сканирането, учените успяха да заснемат как работи въображението. 

Според изследователите процесът се локализира във вентромедиалния префронтален кортекс на мозъка, където се съхранява информация за хората около нас, местата и тяхното значение за нас. Когато участниците в експеримента помислили за тези, които обичат, томографът регистрира повишена активност в тази област на мозъка.

„Идеята за дъщеря ми е: как изглежда, как звучи гласът й, как се държи в определени ситуации, а също и колко много я обичам“, цитира Беноа.

Експериментът е проведен с цел да се установи дали хипотетичните събития могат да повлияят на емоционалния фон на човека по същия начин, както реалните събития.

Изследователите стигнаха до извода, че с помощта на въображението човек може да придаде значение на места, които преди това са били маловажни, което означава промяна на мирогледа в по-положителен.

Според Беноа също е важно да се разберат последствията от негативните мисли, които често се срещат при хора, страдащи от депресия. Сега експертите смятат да установят дали подобни мисли водят до обезценяване на онези аспекти от живота им, които всъщност са неутрални или дори положителни.

Център за Психологична Помощ и Психотерапия  „Промяна“