СТРАХЪТ И САМОЗАЩИТАТА

Всеизвестни са следните истина за страха, но нека въпреки всичко ги повторим и поразсъждаваме върху тях:
– Страхът ни управлява повече, отколкото си представяме.
– Страхуваме се: Да загубим това, което имаме и да не получим желаното. От мнението на другите или че ще загубим одобрението на приятелите си и тн.
– Страховете растат, защото отказваме да се изправим срещу тях.
– Страховете викат опасността.
– Страхът води до загуба на самоувереността и на умението да разчитаме на себе си.
– Трябва да изследваме страховете си и да ги загърбим
– Бъдете воин, а не се тревожете.
– Безстрашието идва, когато се подчиним на по-висша сила.
Съвременният човек е изпълнен със страхове, но не ги изследва. Всъщност ние самите си ги създаваме. Скриваме ли ги вътре в себе си, не е изключено да станем невротици. Задължително е да се научим да спираме и да разглеждаме страховете си. Непроучените страхове продължават да растат в нас и да ни правят по-слаби. Страхът е резултат от човешкото его и от невежеството.
Най-големият страх е този от смъртта. Един ден всики ще умрем. Ако знаем нещо за философията на смъртта и за процеса на умиране, то този страх ще отпадне и ще пристъпим към последния си час по различен начин. Смъртта е продължение и разширяване на съня. Спането ни спасява от определени видове напрежение, а смъртта ни избавя от стреса на живота. Трябва да го разберем и да преодолеем страха от смъртта.
Обикновено подхранването на даден страх поражда още боязън. Ако систематично анализираме страховете си обаче, ще си дадем сметка, че те имат две лица: или се боим, че няма да получим каквото искаме, или ни е страх, че ще загубим онова, което притежаваме. Тези дълбоко вкоренени страхове издигат стена около себе си и не ни позволяват да се радваме на живота. От сутрин до вечер съзнателно бдим над себе си и се защитаваме, независимо какво се случва на другите.
Страхът вика опасността. Когато и да ни обземе страх ние приканваме опасността, като си я представяме в умовете си и се подготвяме психически за нея. Именно затова страхове, които остават неизлекувани, се засилват все повече всеки ден, докато накрая загубим самоувереността си. Щом се поддадем на отрицателни нагласи и станем пасивни и боязливи, викаме опасността при себе си. Не бива да се предаваме под натиска на страховете си.