Действат ли наистина антидепресантите?

   Видяхме, че шафранът и спортуването дават добри резултати при сравнение с антидепресантите, но какво точно означава това? Както личи, хиляди публикувани изследвания показват, че антидепресантите са ефикасни. Ключовата дума тук обаче може да бъде “публикувани”. А ако фармацевтичните компании са решили да публикуват единствено онези изследвания, показващи положителен ефект и без много шум са оставили настрана и скрили всички изследвания, показващи, че медикаментите са се оказали безполезни? За да установят дали наистина е така, изследователите подали пред Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ по Закона за свобода на информацията (FOIA) молба за достъп до публикуваните и непубликувани изследвания, представени от фармацевтичните компании. Онова, което установили, било шокиращо.

    Според публикуваната литература, резултатите от почти всички изпитания на антидепресанти били положителни. За разлика от нея, анализът на Агенцията за контрол на храните и лекарствата на данните от изпитанията – включително и от непубликуваните изследвания – показвал, че според почти половината изпитания медикаментите, в края на краищата, не действат.

   Когато събрали всички данни – публикувани и непубликувани – се оказало, че антидепресантите не показват клинично осезаемо преимущество пред захарните плацебо хапчета. Тази констатация навежда на мисълта, че плацебо ефектът обяснява привидната клинична ефективност на антидепресантите. С други думи, подобренията в настроението може да се дължат на вярата на пациента в силата на лекарството, а не на самото лекарство.

    Още по-лошо, документите по FOIA разкрили, че Агенцията за контрол на храните и лекарствата е знаела, че тези лекарства – като Paxil и Prozac – не действат много по-добре от плацебото, но въпреки това изрично е решила да прикрие фармацевтичните компании, като не предостави тази информация на обществеността и лекарите, предписващи такива лекарства. Как е било възможно това да се размине на фармацевтичните компании? Фармацевтичната индустрия е считана за една от най-печелившите и влиятелни индустрии в Съединените щати, а на психическите заболявания се гледа като на кокошка, снасяща златни яйца: хронични, широко разпространени и често лекувани с няколко медикамента. И наистина, към настоящия момент антидепресанти се предписват на повече от 8 процента от населението.

   Това, че антидепресантите може да не действат по-добре от фалшивите хапчета, не означава, че те изобщо не действат. Антидепресантите предлагат значителни ползи на милиони хора, страдащи от депресия. И макар плацебо ефектът да е реален и силен, антидепресантите, както личи, са по-добри от захарните хапчета при намаляване на симптомите в най-тежките случаи на депресия – може би около 10 процента от пациентите (при все, че естествено тази статистика означава още, че при около 90 процента от пациентите с депресия от предписаните медикаменти може да има пренебрежима полза).

    Ако лекарите желаят да предлагат на пациентите си лечение, равностойно на плацебо, някои хора твърдят, че ще бъде по-добре просто да лъжат пациентите си и да им дават истински захарни хапчета. За разлика от медикаментите, захарните хапчета нямат странични ефекти. Така например, антидепресантите причиняват сексуална дисфункция в до три четвърти от хората, които ги използват. Другите проблеми може да включват дълготрайно напълняване и безсъние. А около един на пет души проявява симптоми на абстиненция при опит да преустанови приема им.

    Може би най-трагичното е, че е възможно антидепресантите да правят хората по-податливи на депресия в бъдеще. Изследвания показват, че след лечение с антидепресанти вероятността пациентите отново да изпаднат в депресия е по-голяма, отколкото след лечение с други средства, включително плацебо. Така че, дори подобряващият настроението ефект от спортуването да е плацебо ефект, то поне носи ползи, а не крие рискове.

Център за психология и психотерапия „Промяна“